И пета ще умре [bg]

— Защо?

— Пускаш ги вътре да душат и обвиненията отпадат. Ако споделиш онова, което си оплескал вътре, всичко се снема от теб — обясни Долтън. — Не го ли сториш, не мога да те защитя.

— Майната им, Сам! — намеси се Наш.

Портър се обърна към коридора и събраните пред вратата му агенти. Пул го гледаше в очите.

— Ами добре.

— Сам!

Портър се ухили вяло на партньора си.

— Няма нищо. Всъщност и бездруго не ми пука. Може пък да помогне да хванем копелето.

Долтън си пое дълбоко дъх и насочи Портър към апартамента му.

Той извади ключовете от джоба си, отключи и отвори широко входната врата.

Хърлес и Дийнър нахлуха покрай него в апартамента, последвани от двамата криминалисти. Пул влезе след тях. Сведе поглед към земята, докато минаваше покрай Портър и колегите му.

Детективът ги последва с Долтън и Наш по петите.

От спалнята се разнесе подсвирване.

— Леле, майко! — възкликна Хърлес.

— О, боже господи! — изуми се и Долтън и изпъшка, когато влезе в стаята.

Наш не каза нищо. Тътреше крака, но застана до колегите си.

— Какво виждам тук? — попита Хърлес.

— Всяко споменаване на Бишъп през последните четири месеца, в световен мащаб — отвърна Портър. Пристъпи към картата, намери жълтото кабарче, което беше сложил на езерото в Джаксън Парк, и го извади, за да го пусне на нощното шкафче.

Дийнър го гледаше.

— Какво беше това?

— Джаксън Парк. Казах ти, че момичетата не са негово дело. Извършителят е различен човек.

Пул пресече стаята и коленичи до лаптопа. Плъзна поглед по текста на екрана.

— Гугъл алъртс?

— Всяко споменаване на Бишъп или У4М онлайн — потвърди Портър.

Пул намести екрана, за да го вижда по-добре, приготви се да пише, после се обърна към детектива.

— Може ли?

— Разбира се?

Портър го проследи как минава надолу през съобщенията, сканира темите на всяко, после обновява екрана, за да зареди предишните петдесет и повтаря. Когато стигна края, погледна към картите.

— Къде според теб е той?

— Нямам представа.

Хърлес отвори чекмеджетата и започна да рови из дрехите.

Наш прекоси стаята и застана между него и дрешника на Портър.

— Сериозно ли смяташ да преровиш чекмеджето с бельото на партньора ми?

— Отстъпи настрана, полицай — нареди агент Хърлес.

— Няма нищо, Наш. Нека гледа където си иска. Не крия нищо — заяви Портър.

Хърлес се обърна към него.

— Къде е досието на Макинли?

— В колата ми, под шофьорската седалка — Портър му подхвърли ключовете.

Агентът на свой ред ги метна на един от криминалистите. Той пък изчезна през входната врата и забърза към асансьора.

— Какви други наши документи ще намерим тук? — попита Хърлес.

Портър пресече стаята и седна на ръба на леглото.

— Единствено нейните.

— Понеже си върнал останалите?

— Понеже само нейните съм взел.

Пул се изправи иззад лаптопа и се обърна към Портър.