И пета ще умре [bg]

Чуха стъпки по стъпалата и двете погледнаха навреме към слизащото момиче с пурпурна раница, преметната през рамо. Не беше висока, може би метър и петдесет и пет, с кестенява коса до раменете, с розови кичури. Забави крачка, като ги видя, и ги огледа подозрително.

— Гейбриъл Дийгън? — попита Клеър и на свой ред я обходи с поглед от глава до пети.

Момичето кимна, слезе по последните стъпала и зави, за да стигне до ъгълчето за сядане.

— Вие ли търсите Лили?

— Да, търсим я — съгласи се Софи и посочи единия празен стол. Момичето погледна пазача, който й се усмихна успокоително след това седна. Двете жени се настаниха срещу нея на дивана.

— Аз съм Софи Родригес от „Издирвани деца“, а това е детектив Клеър Нортън от Чикагската полиция.

Клеър забеляза, че Софи не спомена отдел „Убийства“.

— Гейби, наричайте ме Гейби! Никой не ми вика Гейбриъл, освен онзи тип там — момичето кимна към пазача. — Капитан Ред и Закон. Би трябвало да съм навън и да търся Лили, а той е заключил входната врата по-здраво от девическия колан на дъщеря си!

Клеър се спогледа със Софи в опит да потисне усмивката си.

— Имате ли някаква версия?

Гейби беше облечена с традиционна училищна униформа, но Клеър забеляза, че бялата й блуза не е запасана и полата изглежда, сякаш е била скъсена поне с един-два пръста. Имаше пиърсинги на ушите, веждите и устната, но носеше само един комплект малки, еднакви сребърни халки на всяко ухо. Без съмнение дрескодът забраняваше останалите украшения — човек, който търси индивидуалност в морето от еднаквост, не би го постигнал тук. Всеки път, когато Клеър влизаше в някое от тези частни училища, си спомняше сцената от клипа на „Стената“, с всичките еднакви ученици, които маршируват синхронно на влизане в грамадна месомелачка.

— Няма я от цяло денонощие — продължи Гейби. — Може да лежи някъде в канавка или пък да е вързана в легло с някакъв луд психар, който й нарежда да му вика Татенце, докато се празни на гърдите й. Ако онзи У4М я е взел, кой знае какво ще й причини. Трябва да я намерите!

— Кога за последен път разговаряхте с нея? — попита Клеър.

— В сряда вечерта. Тя работеше — уточни Гейби. — Писа ми от галерията.

— Какво ти каза?

— Нищо, само ми прати снимка на нов мустанг. Черешовочервен. Разкошен беше. Татко й казал, че ще й купи кола, когато завърши догодина, така че постоянно си пращахме снимки на готини коли, когато попаднем на тях. Тя не беше сигурна все още каква точно иска. Но татко й беше казал, че ако завърши с отличие, ще й купи каквато пожелае. Той е доктор, така че според мен го е казал сериозно. Заявих й, че трябва да поиска мазерати, но тя не желае да го използва. Опитваше се да намери нещо готино, но все пак достъпно. Все й повтарям да ограби банка, ако може, така че тя ми прати снимката на мустанга и аз й отвърнах с ето тази…

Тя показа телефона си. Клеър се вгледа по-внимателно.

— Какво е това?

— Тесла роудстър. Вече не ги произвеждат, но е много яка кола. Напълно електрическа и вдига от нула до сто за две цяло и седем секунди. Освен това кара няколкостотин километра с едно зареждане. Спряха да ги правят през 2012 г., но спецификациите са много по-добри от всичко друго на пазара, дори за новите електрически коли. Намират се за по седемдесет хиляди в момента, макар че са стигали и до няколкостотин хиляди, когато излезли на пазара.