И пета ще умре [bg]

— Кървавите пръски по предното стъкло и дъската за управление го доказват.

Воланът и вратата бяха покрити с черна пудра за отпечатъци.

— Нашият извършител го убива, измъква го навън, влачи го чак до задния двор… — Портър отново имитира движенията, превил гръб, мъкнеше невидимото тяло през снега, докато не стигна останките на снежния човек. Трупът на Рейнолдс вече беше изцяло на показ, снегът и ледът бяха премахнати. Портър огледа земята, цилиндъра, черните ръкавици, метлата. Сигурно извършителят я беше използвал да замете следите си, доколкото е възможно. Снощният снеговалеж беше довършил задачата му.

— Смятаме, че се е оттеглил през гората — каза една от криминалистите. Беше същата жена, която Потър и Наш срещнаха при езерото в парка Джаксън.

Детективът кимна в знак на съгласие.

— Така бих постъпил и аз. Вие сте Линдзи, нали?

— Да, сър — отвърна Ролфс. Посочи снежната шир, водеща към дърветата. — Снегът под клоните не е толкова дебел, но все пак го е измел. Изглежда, е използвал клон, не е било така ефективно като метлата. Имаме бледа следа. Излиза една пресечка по-нататък, на Хайъсинт Стрийт. Вероятно е бил паркирал там колата си.

— А следи от гуми?

Ролфс поклати глава.

— Нищо, което да идентифицира автомобила на извършителя. Двама униформени полицаи обикалят от врата на врата да проверят дали снощи някой е видял паркирана кола.

Телефонът на Портър звънна. Той погледна екрана.

— Капитанът е.

— Ще вдигнеш ли?

— Не.

Наш се намръщи.

— Глупости. Знаеш какво значи това.

Телефонът на Портър замлъкна. След секунда зазвъня този на Наш.

— Дявол да го вземе!

— Кажи му, че още сме на местопрестъплението. Ще се приберем веднага щом приключим тук — посъветва го Портър.

Наш въздъхна и вдигна на шефа си.

Зад тях изпищя жена.

Портър се обърна и откри госпожа Рейнолдс застанала на задната си врата.

— Боже мили, казах им да ги държат с момчето в дневната. Не трябваше да вижда това! — каза той.

Наш сви рамене и се отдалечи от къщата с телефон, притиснат към ухото.