И пета ще умре [bg]

По мрежата на няколко сантиметра от крака й се прокрадна паяк и тя се отдръпна, за да се свие още по-навътре в ъгъла.

При всяка стъпка на непознатия отгоре от гредите падаше по малко прах — рядка пелена на слабата светлина. Лили се опита да си представи, че е на сигурно място в стаята си у дома, но илюзията пропадаше всеки път, когато мъжът горе крещеше.

А той направо си дереше гърлото.

Думите му бяха нечленоразделни — просто задавени изблици бръщолевене, понякога ги следваше плач, друг път — болезнен вой. Винаги обаче нарушаваха тишината на къщата и витаеха във въздуха, понякога се задържаха в онези малки облачета прахоляк, който се спускаше надолу.

Изблиците започваха без предизвестие.

Бащата на Лили веднъж си удари показалеца с чук, докато се опитваше да й помогне да построи къщичка за птици за училище, и нададе подобен вой, но не продължи с него — усети се, осъзна, че дъщеря му го гледа, и си прехапа езика. Писъкът рязко секна, загина нейде в гърлото му, докато лицето му почервеняваше.

Крясъците на мъжа горе не прекъсваха така внезапно. Той мълчеше много време, без движения или шум. След това гласът му изпълваше къщата с остротата на нож, кризата му се проточваше, а писъците преминаваха в ридания.

Лили не знаеше какво предизвиква тези писъци. Не искаше и да знае. Предпочиташе той да си държи горе това, което ги предизвикваше, каквото и да беше.

През последния един час беше слизал долу само веднъж. Изпразни кофата, която беше оставил за нуждите на момичето, и я изми в мивката, преди да я върне в клетката й. След това огледа все още пълната чаша мляко с плуващата в нея муха, взе я и я отнесе горе, без да изрече нито дума. Изглеждаше болезнено блед. Когато Лили срещна погледа му, не издържа и се извърна, очите й не искаха да се спират върху него — това сякаш го принуди да се забави още малко. Ако не го гледаше, той се чувстваше по-удобно да я гледа, дори да я зяпа. Кой знае какви мисли му минаваха през главата.

Когато пак се върнеше, Лили възнамеряваше да го гледа в очите и да не се извръща, може би да спомене и раната му. Надяваше се това да го накара да си отиде по-бързо.

Лили познаваше куп момчета с подобно мислене.

Самоуверените нямаха проблем да я изгарят с поглед. Тя им демонстрираше, че е наясно с втренчването им. Срамежливите обаче — те гледаха, но щом тя доловеше погледа им върху себе си и се обърнеше на свой ред, те се извръщаха и се заемаха с нещо друго, преструваха се, че изобщо я няма. Приятелката й Гейби смяташе, че това е вид игра, винаги предизвикваше срамежливите и ги караше да се чувстват адски притеснени всеки път, когато ги хванеше.

В класа им имаше едно момче — Закари Мейвил — който беше прословут със срамежливостта си. Гейби му стана партньор в час по естествени науки миналата седмица и просто за да се закача с него, разкопча две копчета на блузата си, така че сутиенът й да се показва, когато се навеждаше над работната им маса. Закари почервеняваше всеки път, зяпаше, но се стараеше да не го хванат, и Гейби успя да изкара целия час, без да се издаде нито веднъж. Лили обаче не моят. Не спираше да се смее и за малко да не изпълни задачата. Трябваше да…