Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Възрастните също забелязваме и запомняме. На Великден със семейството ми ходим на “Свети Георги”, много хора се събират там по празници, та и ние с тях. Докато тече службата, наблюдавам провиращите се.
Винаги съм се чудил защо като се съберат много българи на едно място, винаги и непрекъснато някакви отделни индивиди или цели групички се промушват през тълпата от едно място към друго? Който е дошъл пръв е понапред, дошлите по-късно са по-назад, промушването не е признак на добро възпитание. Още повече, че в промушването няма логика - хора се промушват напред, но също отляво надясно, отдясно наляво и по всички възможни диагонали.
И още нещо интересно - промушващите се рядко казват “извинете” или “моля”, просто се промушват през човешкото море, разбутвайки по-нежно или по-грубо хората. Това ме навежда на мисълта, че не е зле да има постоянна всеобща кампания по пропагандиране на думичките, които бай Ганьо нарича “мазни”, спомняте си навярно, при бай Ганьо понятието “любезен” не съществува. Добре е да се популяризира как хората да кандидатстват за пари от европейските фондове, но също така е добре и да се популяризира любезността, да се правят всеобщо достояние думи като “моля”, “ако обичате”, “извинете”.
Наблюдавал съм хора, които не употребяват “мазни” думи, които говорят високо, категорично, гърлено - струва ми се, че те го правят за да не ги помисли някой за слаби. Огромната част от българите демонстрираме, че сме страхотни мъжкари, корави типове и печени играчи, обаче общо, като народ, това не ни личи. Обратно, при немците например всяка втора дума е “моля”, а всяка трета “благодаря”, но като народ те са световна сила, а също и като държава. Сега смятам да проуча провират ли се немците във всички посоки като се съберат повече хора на едно място.
Освен, че също като децата забелязваме и запомняме, възрастните също като децата обичаме козунак. Обаче за разлика от децата ние броим калории, а козунакът е калорийна бомба. Затова след бомбардирането с козунак е добре да следва примирие с нещо по-леко. От зелената салата по-леко няма, а пък след зимата свежата зеленинка си е направо благодат. Всеки знае да кълца зелена салата, обаче нека все пак да припомним някои тънкости:
Първа тънкост - зелената салата обича многообразието. Маруля, салата, краставица, репички, пресен лук, пресен чесън, левурда - всичко това се нарязва и накъсва, защото казват, че салатата е по-добре да се накъсва, а не да се реже - и след като се нареже и накъса се обърква добре. Подробност - първо се накълцват марулите и салатите, посмачкват се и тогава се нарязват разните краставици и репички.
Втора тънкост - вместо оцет може да се сложи кисело мляко, салатата става с по-мек вкус. Да не забравяме и лимоновия сок, той също може да замести достойно оцета.
Трета тънкост - вместо олио слагаме зехтин, хубав зехтин от плодовете, не от костилките, с нулева киселинност и съвсем без холестерол. Зехтинът не само е полезен, но и придава един по-друг вкус на зелената салата.
Четвърта тънкост - от много зелена салата на човек също може да му стане тежко на стомаха. Затова имаш ли зелена салата, раздели я с ближните си, за пореден път нека си припомним основното правило в кулинарията - най-добрата подправка към всяко ястие е добрата компания…
Още може
Обичате ли когато се съберат три, четири, пет и повече почивни дни накуп?
Чувал съм хора да се оплакват “Какво ще правим сега 6 почивни дни?!” Но съм чувал и оплаквания, че все работа, работа, край няма работата. За работата всеки сам се оправя, но за почивката съм склонен да изкажа скромното си мнение.
Три, четири, пет и повече дни почивка наистина може да дойде в повече, особено ако човек я кара на пълен покой, в хоризонтално положение пред телевизора с кратки пешеходни турове до хладилника.
Ако денят, в който четете тези редове е почивен, може би сега е моментът за един излет в планината. Ако прогнозата за времето за вашето населено място е добра, вземете, та метнете настрани книгата, слагайте здрави обувки, не забравяйте един сандвич и връхна дреха и поемайте в планината. Ако няма планина, не може да няма наоколо място, където си струва човек да си направи пешеходен излет. След цял ден обикаляне по баирите и трънаците, особено ако не сте чест посетител в такива места, вечерта ще спите като къпани, а на другия ден ще си казвате “ей, кога свършиха тези празници!”