Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
И накрая един въпрос - кой ще надделее, хамбургерът или филията с лютеница? Естествено хамбургерът, но все пак си струва да правим опити…
А някой кара колело
Харесвате ли велосипедите?
Много хора харесват велосипедите, но малко ги карат. Сякаш всички предпочитат тяхната четириколесна алтернатива, автомобилите. Ако се вгледаме в преминаващите автомобили, а това не е трудно, поради задръстванията те се движат удобно бавно, ще видим, че обикновено във всеки автомобил се вози един човек, тоест автомобилът е нещо като голям велосипед. Човек се пита разумно ли е двутонен джип с двигател 300 конски сили да се използва за превозването на един човек, та бил той дори и най-луксозната мутреса? Разбира се, че не е разумно, но то кое е разумно в нашия живот, та и придвижването ни да не е безумно?
Това не ни пречи да помечтаем повечко хора да се придвижват с велосипеди. При съвършената дезорга-низация на движението, създадена у нас и при манталитета и възпитанието на огромна част от българските шофьори, това е занимание за камикадзета, но нали мечтаем, тъй че всичко е възможно.
Велосипедът е двуколесна машина, задвижвана от човек. Макар на пръв поглед да не е така, велосипедът също има нужда от гориво и както автомобилите са бензинови, дизелови или газови, така и велосипедите са вегетариански, месоядни или от смесен тип.
Интересен детайл, който особено ясно личи по време на велосипедните състезания - към всеки велосипед е прикрепено шишенце, което съответният велосипедист от време на време надига. Какво има в тези шишенца, питат се милиони хора. Казват - вода. По-откровените казват - вода с витамини. Не на нас тези. По света може да е вода, но у нас никой няма да се излага. Рано или късно истината ще излезе наяве когато някой велосипедист финишира на зиг-заг, пеейки “Градил Илия килия” и викайки “Кога сме най-зле така да сме!”.
Питам се какво би станало ако българите масово слезем от колите и се качим на велосипеди? У нас, забелязали сте сигурно, нещата се случват по-особено, не точно така, както се случват по света, има някои местни особености.
Но да се върнем на шишенцата на велосипедистите и тяхното съдържание. Какво да е то? Опитвайки се да подходим разумно, ще кажем, че течността трябва да утолява жаждата на велосипедиста и да внася в организма му енергия. Такава напитка е лимонадата. Не говоря за лимонадата, която се продава по магазините, думата ми е за класическата лимонада от лимони. Тя се приготвя така:
Един лимон се нарязва на осминки, по принцип се нарязва с кората, но понеже съм чувал, че лимоните се обработват за по-голяма трайност, добре е най-външният слой от кората да се обели. Нарязаните лимони се слагат в подходяща кана и се поръсват с малко захар, но по-добре е да се използва мед. Залива се всичко това с литър студена вода и се оставя за час-два. След това се сипва в шишенцето на велосипеда или в някакви чаши и се пие. Много ободрява и освежава, а освен това съдържа купища витамини и енергия от меда.
Преди малко казах, че всичко в нашия живот не е разумно, но не бях съвсем прав. Можем да внасяме по малко разум в живота си, ако полагаме съответните усилия, възможно е това, па макар и под формата на чаша студена традиционна лимонада…
Слънце грее, дъжд вали
Знаете ли кога се жени мечката?
Според народния израз когато грее слънце и вали дъжд, значи мечка се жени. Не зная откъде идва това обяснение. Може би защото мечката е едновременно груба и весела. Нещо като китайската люто-кисела супа - хем е адски люта, хем продължаваш да ядеш, защото е много вкусна. Също както любовта, която е едновременно болка и наслаждение. Но да се върнем на дъжда и слънцето.
Напоследък бях решил, че страната ни се е изместила към тропиците. Сутрин грее слънце, следобед вали дъжд като из ръкав. Много неудобно, даже жестоко. Човек тъкмо е приключил работа, преодолял е безкрайните улични задръствания и вместо да излезе за един час до парка или поне до близката градинка, той виси вкъщи и слуша шума на пороя отвън.
От друга страна вечер човек е уморен. Цял ден е блъскал, после чистилището на градския транспорт и на уличните задръствания и вместо да си почине, ще ходи в парка. Обаче който е преодолял себе си и го е направил, знае че това е почивка. Различна от почивката пред телевизора. Не е нужно да се правят особени спортни постижения, една кратка разходка по алеите, пък дори и само чаша бира с някое кебапче в близкото капанче под дърветата са си почивка отвсякъде.
Разбира се, аз не твърдя, че да висиш вечер пред телевизора е грях, то е въпрос на избор, пък и човек може да научи полезни неща, като например, че се очаква дъждовете да отминат и слънцето да диктува вече правилата, значи напред към парка в най-скоро време. И да не забравяме една черга, която да си постелем на тревата, за да поседим, да си починем и да хапнем по някой сандвич за лека вечеря. Сега обаче се сещам за трудност - доста хора вече не знаят какво е това черга и още повече нямат под ръка черга - тази селска постелка за под, която става и за завиване. Съвременен еквивалент - одеало. Взимате го одеалото под мишница, отивате в парка на някоя поляна, постилате одеалото и хапвате сандвичи. Това е планът. Резервният план е - ако завали, скривате се под одеалото и се гушите там докато дъждът отмине, летните дъждове са кратки, няма страшно.