Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Какви да са сандвичите? Каквито обичате. И да се ядат лесно в полеви условия. Това предполага препечени филийки, те са по-устойчиви. Намазвате ги с масло или ги поливате с малко зехтин, след което гарнирате с каквото ви харесва - сирене, кашкавал, колбас и задължително зеленчук, било домат, било краставица, било листо зелена салата или пък малко лук. Отгоре покривате с друга препечена филия. Това е цялата философия, не тя е трудна, философията е лесна и разбираема, трудна е крачката от ежедневието към другото, от седенето пред телевизора към седенето на одеало или пък на пейка в парка със сандвич в ръка, а наоколо млади майки бутат колички, тук-там млад татко тича след хлапе, което се учи да кара колело, тинейджъри някакви се разхождат и вдигат шум, кучета тичат, топки подскачат, варена царевица и пуканки се продават със завиден успех…
Между другото, има и трета крачка - да разбереш, че това е по-добро от онова, с което сме свикнали, но тя е за по-нататък, засега е достатъчна и една крачка, ако денят е така хубав, както са казали синоптиците можем и да я направим…
Светът е малък
Кое е най-българското ястие?
Обикновено се казва, че е бобът. Добре, обаче бобът е родом от Южна Америка и идва в Европа с Христофор Колумб. В Европа, тоест у нас, бобът става популярен към края на 16 век. А преди това какво сме яли?
Специално в тези 111 000 квадратни километра от Европа, които населяваме ние, са се яли някакви каши, някакви грухани зърнени култури, които после са се варили, също яло се е и месо. А яйцата например българите сме започнали да ядем след Първата световна война, преди това никой не е помислял да изяде наведнъж две-три яйца, от които биха се излюпили две-три кокошки, с които пък може да се нахрани цяла голяма фамилия.
Изобщо, автентичната българска кулинария не е така богата. Като хвърлим поглед само на най-популярните ни ястия и какво откриваме? Традиционният качамак е румънска мамалига. Чорба - бай Ганьо го е казал - турско ядене. Мусака – пак турско ядене. Кюфтета, една сакрална за българина храна - пак турско ядене. Гювечът, възпетият от големите български писатели гювеч, царят на ястията, българският кулинарен идеал гювечът също с поробителя идва. Сарми - турско ядене. Боза - албанско изобретение, но откъм Босфора пристига. И тук спирам да изброявам.
Истината е, че няма никакво значение кой е измислил някое ястие, важното е да ти харесва. Да не забравяме, че кулинарните рецепти са интелектуален продукт и при тях важи правилото на идеите - ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги споделим, значи двамата вече ще имаме по две идеи. Да ни е сладко, пък който ще да е създал гювеча.
Между другото, в наши дни кулинарните ценности се променят, сега за национално ястие можем да определим пицата - мало и голямо дъвче триъгълни парчета пица по всяко време на денонощието, защото е бързо, лесно и в повечето случаи вкусно, пък и пълни корема. Извинявайте, италианци, в България сега пицата царува.
Как можем да обобщим казаното дотук? От само себе си се налага изводът, че векове наред ние сме се хранели с чужди ястия, приготвени с български продукти.
Да, но земята се върти, времето тече и нещата се променят. Сега у нас картофите, доматите, краставиците, ябълките, лукът - чесънът! - и каквито още плодове и зеленчуци ви хрумнат са вносни. Има и български, но са по-скъпи и все повече приличат на бутикови стоки. Какво да се прави, свободният обмен на идеи предполага и свободен обмен на боб, чесън и ябълки. А с това идва и следващият етап в българската кулинария - приготвяне на чужди ястия с чужди продукти. За нас, българите, какво остава? Да ги ядем, само това се иска от нас и звучи като някаква сбъдната мечта.
Сега за рецептата. Аз лично съм радетел за обогатяването на нашата кухня с колкото се може повече чуждестранни рецепти, знайно е, че човек е това, което яде и ако яде разнообразно, самият той по-интересен и богат би трябвало да става, поне на теория е така. А практиката ще подкрепим с една испанска рецепта идеална за лятото, това е супата гаспачо, перфектен заместител на таратора. Ето побългарения й вариант: