Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Сега за рецептата на Мартенския заек как не се пилеят годините. Той ги отброява със своя особен часовник, а за да върви той точно, го смазва с краве масло, а маслото е от следобедния чай, който Мартенският заек пие постоянно с Лудия шапкар и Спящата катерица. Това звучи малко като някаква тройна коалиция, но всъщност е причудлива, особена, гротескна и много интересна компания. Да припомня, действието се развива в добрата стара Англия, а там знаят как се правят добре нещата. Ето как се пие чай в добрата стара Англия - чаят се запарва и се поднася със сандвичи с краставица. Как се запарва чай стана дума на страница 14, сега ще ви кажа как се правят сандвичи с краставици - нарязват се малки тънки филийки, на размер като за една хапка, маха им се кората, намазват се с краве масло, слага им се по едно тънко търкалце краставица отгоре и това е. Не е трудно, трудното е да осъзнаеш, че има смисъл всеки ден да пиеш чай със сандвичи с краставици в приятна компания и това да става ден след ден и година след година по едно и също време…
Нещо в плик
За какво се сещате, като чуете за “нещо в плик”?
Според представително изследване, проведено от социологическа агенция “Виж ми окото” сред репрезентативна извадка от българското население, 99.9 процента от българите под “нещо в плик” разбират нещо, дето прави така, че изпитът да бъде взет или парите от съответните фондове да бъдат взети, или подходящата фирма да бъде избрана на търг, или подходящият политик да бъде избран на избори, но без “нещо в плик” не може да се опече както трябва работата.
И тук покрай опичането се сещаме за кулинарията. Въпреки че не е чак толкова разпространен у нас, пликът за печене върши чудесна работа когато има нещо за печене. Той задушава и запазва соковете, които правят печивото крехко и сочно.
Поразрових из Интернет да видя какво пекат хората и установих, че всичко, що се пече, може да се пече в плик. Разбира се, да се пече 6 часа агне по хайдушки в плик не е подходящо, но пък пиле в плик, риба в плик, зеленчуци в плик, калмари в плик видях, дори и свински бут в плик видях, но той специално не беше много убедителен, също както обясненията пред Европа за някои ситуации с “нещо в плик”.
В Интернет видях, че по света също слагат нещо в плик, но това обикновено са сандвичи. То и у нас слагаме сандвичи в плик, та да си ги носим, но не е така разпространено, у нас като се спомене за “нещо в плик”, никой не мисли за сандвичи, всеки мисли за пари.
Защо е така? У нас традиционно пликът не е познат като място за съхраняване на храна. У нас храна за изпът се съхранява увита в месал (за подробности виж “Бай Ганьо”). Добре, но също така у нас пари се съхраняват не в плик, а напъхани дълбоко в пояс (за подробности виж пак “Бай Ганьо”). Защо пликът като място за пари така добре се вписа в живота ни? Защото ние свързваме плика с писмо, с изпращане на съобщение на някого, а най-красноречиво говорят парите - “ето ти нещо в плик да спечелиш изборите, пък после, нали….”, “ето ти нещо в плик, пък изпитът, нали…”, “ето ти нещо в плик, пък операцията, нали…”
Тук ми хрумва лозунг - “Да превърнем парите в плик в сандвич в плик”. Как може да стане това? Като сложим подходящ сандвич в съответен плик и си го носим за изпът. Няма значение, че имате да ходите само на работа, сега задръстванията станаха такива, че едно отиване на работа иска два часа, колкото е полетът със самолет от София до Прага, носете си сандвичи, не се знае в кое задръстване ще прегладнеете и вместо да гледате с лакоми очи рекламите за храна по билбордовете, вадите плика със сандвича и се храните, задължително гърбом към другите пътници, на път българинът общува активно със своите спътници, но като се храни, обръща се гърбом към тях (за подробности виж за пореден път “Бай Ганьо”).
Сега за сандвича в плика. Ето един сандвич, който е полезен, но засища:
Първо две филийки хляб - не се плашете от хляба, не е толкова страшен той за фигурата, освен това сега има такова разнообразие от хлябове, че сигурно има и някакъв диетичен, от който няма да качите и грам. Препечете филийките и в никакъв случай не ги мажете с масло, нито с маргарин, полейте ги със зехтин, така че хубаво да се напоят. После посолете и сложете между двете филийки зелена салата, не едно листо, понадиплете зелена салата, така че да се получи хрупкаво дюшече. Накрая така полученият сандвич се пъха в плик и човек е осигурен за деня.