Да не бъдем кльощави
- Автор: Цанков Весел
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Георгиев и дъщеря
- Жанр: Кулинария
Электронная книга - «Да не бъдем кльощави». Краткое содержание книги:
В основата на тази книга е моята колежка Ирен Филева, която всеки понеделник водеше сутрешния блок на програма „Христо Ботев” на БНР, наречен „Утро”.
Един ден тя ми предложи да направя при нея нещо като това, което навремето правеше покойният Цаньо Сърнев във в-к „Континент”, тоест сладкодумно и забавно да представям интересни готварски рецепти. Аз, разбира се, не мога да бъда като него, той бе уникален. Така и казах на Ирен: „Ирен, аз не мога като него, но мога да опитам така, както аз си знам”.
Опитах на 19 юни 2006 г. и оттогава всеки понеделник в 9 без нещо казвах по нещо на слушателите. Опитвам се да е забавно, но и умно, опитвам се да е интересно и съм спокоен, че дори и да не успея да бъда забавен, умен и интересен, поне рецептата, която казвам накрая, ще е интересна. Ще разкрия моите източници на вкусна информация. Преди всичко това е стомахът ми, аз обичам да му поднасям интересни занимавки и той ми се отплаща с детайлна информация за размишление. След това разчитам на Интернет, там има всичко за всички, включително и за чревоугодниците, а най-хубавото при готварските рецепти е, че те са като вицовете – нали знаете, че някой като разкаже виц, веднага се намира друг, който да каже: „Аз този го знам ето така...”
Всъщност тези истории не са за храната, тя е просто черешката на тортата. Те са за това, че животът не е само бясно търчане, кариера и „хайде, наш’те”, в живота има усмивки и болка, хора се раждат и умират, малките котенца са пухкави, слънцето през пролетта е гальовно, снегът през зимата е бял, в живота има всичко, за което можем да се сетим и за което дори и не подозираме, и точно затова животът е така хубав.
Между другото, струва ми се, че повече хора от мазното, солта, холестерола и нитратите са погубили лошите отношения между хората. Какъв е смисълът да пазиш диета, ако някой ти съсипе нервите? Всички болести идват от стрес, а стресът идва от хората. Но и всичко хубаво идва от хората. Какъв е смисълът да си здрав, строен и красив, ако около теб има намръщени, или уплашени, или безразлични индивиди?
Да, по-добре богат и здрав, отколкото беден и болен, по-добре началник, отколкото подчинен, по-добре да оценяваш, отколкото да те оценяват, по-добре лидер, отколкото поданик, всичко това си има своя смисъл и без него не може, обаче всеки, който е виждал как си отиват последните мигове живот от любим човек рано или късно разбира кое е най-важното, това не се казва, това се разбира, рано или късно.
Сега за дравословното хранене. Дори и най-здравословната храна, метната набързо в стомаха между два ангажимента, ни убива много повече от най-нездравословната манджичка, хапната в приятна компания. Ако някой учен може да ме обори чрез опити върху лабораторни мишки, нека го направи, а вие сега оставете настрани полезните продукти, диетичните храни и здравия разум и направете следното:
Препечете леко две филийки хляб, намажете ги с масълце и ги посолете. Едната поднесете на близък човек, другата поднесете на себе си. Нищо чудно хлябът да ви се лепне на талията, маслото е пръв приятел на холестерола, а за солта и дума даже няма да отварям, но всичко това няма значение, ако хапнете своята филийка в приятна компания, водейки лек неангажиращ разговор - от тези, дето после хич не помниш за какво сте си говорили, но се чувстваш приятно…
Грам, стотинка, сантиметър
Как човек губи най-много енергия?
Установено е, че човек губи най-много енергия гледайки. Затова за да си починем, ние затваряме очи. Между другото, излиза, че този, дето копае на полето или зида, или лее метал се уморява ако не по-малко, то поне еднакво с този, дето по цял ден седи в кафенето и гледа кой минава по улицата, да не говорим за посетителя в стриптийз бар, който гледа, та се къса. Това е мое предположение, учените засега гузно мълчат по въпроса.
Сега за пестенето на енергия. Най-добре ще пестим енергия като си затваряме очите. Освен енергия, така и нерви ще пестим, и отрицателна енергия ще си спестим, да се говорим за ядове и черни мисли. Който не вярва, да хвърли сутрин едно око върху вестниците - достатъчен е един поглед върху цялото безобразие, което се е натрупало само за едно денонощие и е описано концентрирано в печата, за да ти се разбият нервите. И тогава човек си затваря очите, за да не си разбива нервите, с други думи пести си енергията. Само че после хвърля двойно повече енергия за да се справя с живота, който са му спретнали героите от вестникарските страници.
Забелязал съм, че често пъти пестим енергия точно от това, дето никак не бива да го пестим. Познавам хора, работят много и понеже са уморени, нямат енергия да бъдат с близките си - сутрин излизат, вечер се връщат, няма време, толкова работа има, трябва да си почина, за да се справям… Всичко това е така, само че какъв е смисълът от цялото това блъскане?
Спомням си как през осемдесетте години, когато юпитата покоряваха света, прочетох статия за млади милионери, които се отказват от кариерата си, за да живеят простичко. Запомнил съм един от тях - брокер от лондонското Сити, направил няколко милиона за няколко години, след което зарязва бизнеса и се премества да живее в малко провинциално градче. Там не стои без работа, става ватман на единствената трамвайна мотриса по единствената трамвайна линия в градчето, която купува, за да поддържа. Луд ли е той или мъдрец - това решава всеки сам за себе си.
Добре, но има и друго - ние можем да знаем и да си говорим много мъдри и навярно смислени работи, обаче животът е много сложен, сметките не се плащат сами и колкото по-нагоре си се покатерил на дървото, толкова по-узрели плодове береш. Затова блъскаш от сутрин до вечер, правиш компромиси и трупаш под дюшека с мисълта, че един ден, ах, един ден…
Момент, защо “един ден”? Не може ли сега? Може, може дреболии, но по-добре дреболии сега, отколкото всичкото злато на света “един ден”.
Точно в този момент може да си направите филийки с чесново масло. Преди години купих такова немско масло, с много малко чесън в него, колкото да му придаде по-особен вкус и оттогава не мога да го намеря по магазините, та се налага импровизация. За да бъдат полезни и ефективни тези филийки, те се правят от няколко човека - един ги препича, друг ги натърква съвсем леко с чесън, трети ги маже с масло, четвърти ги посолява. Виждате, всеки един прави само една операция, но получава готов продукт. И най-важното - докато си приготвяте тези чеснови филийки и после докато ги хрупате, заедно сте. Може да е за половин час, но сте заедно, сега, точно в тази сутрин, когато е най-ефективно да сте заедно…