Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Танцът на Невестулката [bg]
Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танцът на Невестулката [bg]

Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:

Динамичен и потресаващо силен трилър с нарастващо напрежение, галопиращ екшън и спиращ дъха съспенс! Четирима мъже, пристрастени към убийствата, играят зловеща игра в Интернет, скрити зад псевдонимите Завоевателя, Глада, Смъртта и Войната. Най-опасен от тях е агентът от британските тайни служби и дипломат във Вашингтон Джефри Шейфър. Дегизиран като шофьор на такси, той броди нощем из най-западналите квартали на града и убива проститутки. Труповете се множат, а полицията е в безизходица. Да се докаже, че дипломатът е убиец, се оказва смъртоносна задача, която ще изправи Алекс Крос и годеницата му Кристин Джонсън пред ужасяващото отмъщение на неуловимия зъл гений… „Всички мои книги се раждат от кошмарите ми за света…“ Още с първата си книга Джеймс Патерсън печели завидната награда „Едгар“. Годината е 1976-а, а начинаещият писател е само на 27 години. Сега, 25 години по-късно, Патерсън има зад гърба си над 15 романа — до един бестселъри. Сред заглавията, превзели класациите и разтърсили читателската аудитория, са „Криеница“, „Котка и мишка“ и „Когато вятърът задуха“. Надхвърлящи внушителните 30 млн. екземпляра и преведени на повече от 30 езика, трилърите му са обект и на небивал интерес от филмовата гилдия. Джеймс Патерсън живее в Ню Йорк и Флорида.
1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 120
Перейти на страницу:

Тази отгоре бе наместена така, че главата й — по-точно устата й — да бъде точно върху слабините на другата.

— Убиецът си е поиграл на чудесна игричка, след като ги е застрелял — каза Сампсън. — Премести малко горната. Вдигни й главата, Алекс. Видя ли?

Видях. Съвсем нов метод на действие в серията от убийства на жени, поне тези, за които имах информация. Сетих се за фразата „залепнали един за друг“. Запитах се дали това е било „съобщението“ на убиеца. Момичето отгоре бе свързано с другото — чрез езика си.

Сампсън въздъхна и каза.

— Мисля, че езикът й е защипан в другото момиче. Почти съм сигурен, Алекс. Невестулката ги е забол едно за друго със скоба.

Погледнах двете момичета и поклатих глава.

— Не мисля. Дори хирургическа скоба не би се задържала на повърхността на езика… Обаче универсално лепило би свършило работа.

30.

Убиецът действаше все по-бързо и аз трябваше да направя същото. Двете мъртви момичета не останаха неидентифицирани дълго. Знаех имената им още преди новините в десет същата вечер. Пренебрегнах недвусмислените разпореждания на главния детектив и продължих да работя по разследването.

Рано на следващата сутрин със Сампсън се срещнахме пред „Стамфърд“, училището, където бяха учили Тори Гловър и Марион Кардинъл. Убитите момичета бяха съответно на седемнайсет и четиринайсет години.

От спомена за гледката на труповете им все още ми се гадеше и стомахът ми се бунтуваше. Продължавах да си мисля:

Кристин е права. Махни се от тук, прави нещо друго. Време е!

Директорката на „Стамфърд“ бе дребна, слаба червенокоса жена на име Робин Шварц. Нейният заместник Нейтън Кемп беше събрал няколко ученици, които познаваха жертвите, и бе освободил две стаи, в които Сампсън, Джером Търман и аз да проведем разговорите с тях. Джером зае едната стая, а ние със Сампсън — другата.

Лятното училище все още не бе завършило и в „Стамфърд“ бе оживено като в търговски център в събота. Минахме край закусвалнята на път към стаите и видяхме, че е препълнена, още в десет и половина. Никъде нямаше празни места. Миришеше на пържени картофи, същата неприятна миризма като в апартамента на момичето.

Някои от децата вдигаха шум, но повечето се държаха прилично. Училището изглеждаше добре организирано и уредено. Момичета и момчета използваха междучасието, за да се прегръщат влюбено.

— Не бяха лоши момичета — каза ни Нейтън Кемп, докато вървяхме по коридора. — Мисля, че и учениците ще ви кажат същото. Тори напусна училище миналия срок, най-вече поради семейни причини. Марион бе сред отличните ученички на „Стамфърд“. Казвам ви, не бяха лоши момичета.

Сампсън, Търман и аз останахме почти до вечерта с децата. Научихме, че мнозина са харесвали Тори и Марион. Били предани на приятелите си, забавни, добра компания. Описваха Марион като „огън момиче“, което означаваше, че е била страхотна. За Тори казаха, че понякога имала „шантави идеи“, което означаваше, че е била малко луда. Повечето ученици не бяха чували, че двете момичета са проституирали в „Петуърт“, но отбелязваха, че Тори Гловър почти винаги имала пари.

Един конкретен разговор се запечата в съзнанието ми за известно време. Евита Кардинъл бе в последния клас на „Стамфърд“ и беше братовчедка на Марион. Беше с бял клин до коленете и еластична лилава блузка. Слънчевите й очила стояха забодени в косата.

Тя се разплака неудържимо веднага щом седна срещу мен.

— Много съжалявам за Марион — казах аз и бях съвсем искрен. — Просто искаме да заловим този, който е направил това ужасно нещо. Детектив Сампсън и аз живеем наблизо в „Саутийст“. Моите деца учат в „Съджърнър Трут“.

Момичето ме погледна. Очите й бяха зачервени и изплашени.

— Няма да хванете никого — каза тя накрая.

Много хора в района разсъждаваха по този начин и за съжаление в повечето случаи се оказваха прави. Ние със Сампсън изобщо не трябваше да ходим в училището. Бях казал на секретарката си, че работя по убийството на Франк Оденкърк. Няколко други детективи ни прикриваха.

— От колко време Тори и Марион работеха в „Петуърт“? Познаваш ли други момичета от училището, които работят там?

1 ... 28 29 30 31 32 33 34 35 36 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)