Танцът на Невестулката [bg]

Направих измъчена физиономия.

— Това, което се канех да ви кажа — продължих аз, — е, че трябва да бъдете особено мили с госпожа Джонсън днес. Снощи Кристин се съгласи да се омъжи за мен. Предполагам, това значи, че ще се омъжи за всички нас.

В този момент в кухнята настанаха бурни прегръдки и поздравления. Децата ме изпоцапаха целия с шоколадово мляко и мазнина от бекон. Не бях виждал Нана по-щастлива. Аз самият се чувствах точно така. Навярно по-щастлив и от тях.

В крайна сметка успях да се добера до работа онази сутрин. Бях постигнал известен напредък по случая с убийството на неизвестния мъж и рано във вторник сутрин научих, че човекът, чието тяло бе захвърлено на Алабама Авеню, бе трийсет и четири годишният Франклин Оденкърк. Работел в библиотеката на Конгреса към Службата за проучвания.

Не съобщихме новината на пресата, но изпратих съобщение до кабинета на главен детектив Питман веднага щом получих тази информация. Той все щеше да научи.

Щом открихме името на жертвата, информацията за него започна да пристига бързо и както обикновено, бе много тъжна. Оденкърк бил женен, с три малки деца. Връщал се с късен полет от Ню Йорк, където изнесъл лекция в Института „Рокфелер“. Самолетът се приземил навреме и Оденкърк бил на летището около десет. Какво се е случило с него след това, оставаше мистерия.

През останалата част от седмицата бях зает с това убийство. Посетих библиотеката на Конгреса и най-новата й сграда на Индипендънс Авеню. Говорих с петима-шестима колеги на Оденкърк.

Бяха любезни и готови да помогнат, като ми повтаряха, че всички харесвали Оденкърк, макар понякога да се държал високомерно. Не бе известно да е използвал наркотици или алкохол в големи количества. Не изневерявал на жена си. Не се бил замесвал в никакви сериозни спорове в офиса.

Работел към Отдела по образование и обществено благополучие и прекарвал дълги дни във величествената главна читалня. Нямаше очевиден мотив за убийството му, точно както се опасявах.

Престъплението грубо повтаряше схемата с убийствата на неидентифицираните жени, но разбира се, главният детектив не искаше и да чуе за това. Според него нямаше сериен убиец. Защо? Защото не искаше да прехвърли десетки детективи в „Саутийст“ и да започне обширно разследване, основавайки се на моя инстинкт и предчувствие. Бях чувал Питман да се шегува, че „Саутийст“ не е част от неговия град.

Преди да си тръгна от библиотеката, не се сдържах и се отбих отново в главната читалня. Бе наскоро ремонтирана и не бях ходил там след ремонта.

Седнах на една от масите и се загледах в удивителния купол над главата ми. По стените бяха поставени гербовете на четирийсет и осем щата, направени от цветно стъкло, в залата имаше бронзови статуи на известни личности, включително Микеланджело, Платон, Шекспир, Едуард Гибън и Омир.

Можех да си представя как бедният Франк Оденкърк работи в тази обстановка и това ме тормозеше. Защо бе убит? Дело на Невестулката ли бе това?