![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Смъртта бе ужасен шок за всички, които бяха работили с него, и двама-трима от тях почти се разплакаха, докато говорехме за убийството.
Не очаквах с нетърпение разговора с госпожа Оденкърк, но отидох в дома й във „Форест Хайтс“ късно в петък следобед. Крис Оденкърк си беше вкъщи заедно с майка си и родителите на съпруга си, които бяха пристигнали от Брайърклиф Манър, област Уестчестър, Ню Йорк. Разказаха ми същата история като тази, която бях научил в библиотеката на Конгреса. Никой от семейството не знаеше причина някой да убие Франк. Бил любящ баща, предан съпруг, загрижен син и зет.
В дома на Оденкърк научих, че убитият е бил облечен в зелен ленен костюм, когато тръгнал от дома си, че срещата му в Ню Йорк се проточила повече от очакваното и че пристигнал на летището в Ню Йорк два часа по-късно от предвиденото. Обикновено се прибирал с такси от летището във Вашингтон заради закъсненията на полетите.
Още преди да отида в дома на Оденкърк, бях изпратил двама детективи на летището. Те бяха обикаляли със снимката му, бяха разговаряли с персонала на летището, с техници, портиери, таксиметрови диспечери и шофьори на таксита.
Към шест отидох в кабинета на съдебния патолог, за да науча резултатите от аутопсията. Всичките снимки и схеми от местопрестъплението бяха подредени върху една маса. Аутопсията бе продължила два часа и половина. Всяка кухина в тялото на Франк Оденкърк бе обследвана и изстъргана, мозъкът му бе изваден.
Поговорих с патолога, докато довърши работата си. Казваше се Анджелина Торес и я познавах от години. Двамата бяхме започнали работа почти по едно и също време. Тя беше малко под метър и петдесет и вероятно тежеше към четирийсет кила с мокри дрехи.
— Дълъг ден, а, Алекс? — попита патоложката. — Изглеждаш разстроен и измъчен.
— И твоят ден не е бил по-кратък, Анджелина. Но изглеждаш добре. Не си пораснала, но иначе изглеждаш добре.
Тя кимна усмихната, после протегна тънките си ръце над главата. Изстена тихо. И аз се чувствах по същия начин.
— Имаш ли някакви изненади за мен? — попитах я, след като я оставих да се протегне и да си поохка на спокойствие.
Не очаквах нищо, но тя имаше какво да ми каже.
— Една изненада — каза Анджелина. — Бил е изнасилен след смъртта си. Някой е правил секс с него, Алекс. Нашият убиец явно си пада и по двата пола.
28.
Докато карах към къщи онази вечер, усетих, че имам нужда да се откъсна от случая. Замислих се за Кристин и това бе много по-приятно, по-лесно и за собствения ми мозък. Дори изключих пейджъра си. Не исках нищо да ме разсейва поне десет-петнайсет минути.
Макар че не бе го казвала напоследък, Кристин все още смяташе, че работата ми е прекалено опасна. Проблемът беше, че тя бе абсолютно права. Понякога се тревожех, че мога да оставя Деймън и Джени сами на света, а сега и Кристин влизаше в този списък. Карах по познатите улици на „Саутийст“ и разсъждавах дали наистина мога да изоставя работата си в полицията. Бях обмислял възможността да се заема с частна практика и да работя като психолог, но не бях предприел нищо в тази насока. Това вероятно означаваше, че не го желаех истински.
Когато пристигнах у дома към седем и половина, Нана седеше на верандата. Изглеждаше ядосана, изражение, което познавах прекалено добре. Нана все още може да ме накара да се почувствам, сякаш съм на девет-десет години, а тя е човекът, който знае всички отговори.
— Къде са децата? — извиках веднага щом слязох от колата.
Едно поразкъсано хвърчило с образите на Батман и Робин все още стоеше заклещено между клоните на едно от дърветата в двора и се ядосах на себе си, че вече две седмици не бях намерил време да го сваля.
— Оковах ги за мивката да измият чиниите — каза Нана.
— Съжалявам, че пропуснах вечерята — рекох й.
— Кажи го на децата — отвърна тя, намръщена като буреносен облак. Чувствата на Нана остават незабележими колкото приближаването на ураган. — Най-добре им го кажи веднага. Приятелят ти Сампсън се обади преди известно време. Също и съзаклятникът ти Джером Търман. Има нови убийства, Алекс. Използвах множествено число, Алекс, казвам го в случай че не си забелязал. Сампсън те чака на така нареченото местопрестъпление. Два трупа в „Шоу“, близо до университета „Хауърд“, точно там, представяш ли си. Още две млади чернокожи момичета са мъртви. Това няма да спре, нали? Поне в „Саутийст“ няма да спре.