Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
Другото момиче му се усмихна смутено. Тя изглеждаше по-невинна. Така ли беше? Между младите й гърди се поклащаше верижка с надпис „Сладко момиче“.
Щом отиваха в „Петуърт“, сигурно бяха проститутки. Изглеждаха млади и съблазнителни; на шестнайсет — седемнайсет години.
Бейър си представи как прави секс с момичетата и този образ започна да завладява въображението му. Знаеше, че трябва да действа внимателно. Нещата можеха да излязат напълно извън контрол. Той играеше играта на Шейфър, нали така? И това много му харесваше.
— Имам предложение за вас — каза той на Миниполичката.
— Добре, готин — каза тя. — Стотачка за половин час. Плюс пътуването до „Петуърт“. Приемаш ли предложението ми?
26.
Шейфър държеше да знае кога някой от другите играчи пътува в чужбина, особено ако идва във Вашингтон. Беше положил много труд да се промъкне тайно в компютрите им, за да ги следи. Неотдавна Глада си бе купил самолетни билети и сега беше във Вашингтон. Защо?
Не бе трудно да проследи Джордж Бейър, щом той се озова в града. Шейфър все още бе доста добър в това, бе натрупал предостатъчно опит в следенето и тайното наблюдение през годините, когато бе на активна служба.
Бе разочарован, че Глада е решил да се „вмъкне“ в неговата фантазия. От време на време в играта се случваха пресичания, но те бяха голяма рядкост. Според правилата и двамата играчи би трябвало да заявят съгласието си предварително. Очевидно, Глада нарушаваше правилата. Какво знаеше той и какво си мислеше, че знае?
И тогава Бейър определено изненада Шейфър. Той не само посети тайния му апартамент, но взе таксито и го подкара из града. Къде, по дяволите, отиваше?
Малко след два през нощта Шейфър видя как таксито взе двете млади момичета в „Шоу“. Бейър подражаваше ли му? Опитваше се да му заложи някакъв капан ли? Или бе нещо съвсем друго?
Бейър откара момичетата до Ес стрийт, което не бе много далеч от мястото, където ги беше взел. Последва ги по тъмните стълби към някаква стара кафява сграда и после тримата изчезнаха вътре.
Бейър беше преметнал син анорак на дясното си рамо и Шейфър го заподозря, че носи пистолет. Божичко! Беше взел и двете момичета. Всеки на улицата би могъл да го види. Таксито лесно можеше да бъде забелязано.
Шейфър паркира на улицата. Чакаше и наблюдаваше. Не му се нравеше да стои в тази част на „Шоу“; особено без дегизировката си, и то с ягуара.
Имаше разни порутени кафяви сгради и няколко покрити с графити бараки със заковани прозорци. Не се виждаше жива душа.
Шейфър видя, че на последния етаж на сградата светна лампа, и предположи, че Бейър и момичетата са отишли там. Сигурно това бе апартаментът им.
Наблюдава сградата от два почти до четири часа. Не отделяше поглед от входа. Докато чакаше, си представи десетина възможни варианта, които бяха довели Глада тук. Зачуди се дали и другите не бяха във Вашингтон. Или Глада действаше сам? Дали в момента не играеше на Четиримата конници?
Продължаваше да чака Бейър да излезе от сградата. Но той не се появяваше и Шейфър ставаше все по-изнервен, разтревожен и гневен. Не можеше да си намери място. Дишането му се затрудни. Връхлетяха го ярки параноични фантазии за това какво прави Бейър там, горе. Дали бе убил двете момичета? Дали бе взел документите им? Капан ли беше това? Така му се струваше. Какво друго би могло да бъде?
Джордж Бейър още не се появяваше.
Шейфър не можеше да понесе да чака повече. Слезе от ягуара. Спря на улицата и погледна към прозорците на апартамента. Зачуди се дали не го наблюдават. Имаше предчувствие, че това е някакъв капан, и се питаше дали да не избяга.
Господи, къде, по дяволите, е Бейър? Каква игра играе? Дали сградата има заден вход? Ако Бейър е излязъл през него, защо бе оставил таксито като улика? Улика! По дяволите!
Най-после видя Бейър да излиза от сградата. Той бързо пресече улицата, качи се в таксито и потегли.
Шейфър реши да се качи горе. Изтича по стъпалата и откри, че дървената врата е отключена. Забърза нагоре по стръмните виещите се стълби. Носеше фенер в едната си ръка и го светна. В другата си ръка стискаше полуавтоматичния си пистолет.