От светлина родени
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От светлина родени». Краткое содержание книги:
— Ще ме удушиш, момче!
Баща му се освободи от здравата хватка и го свали от гърба си.
— Повърви малко сам. Таута се поуспокои.
Въпреки това те бързаха надолу. Когато стигнаха селото, Ка видя старците събрани в средата му с поглед, отправен към Таута. Обсъждаха оживено какво да правят. Той изтича при тях и извика:
— Трябва да бягаме! А който не може, да се премести в свещената гора. Така ми каза черният демон.
Всички се втренчиха в него. Баща му дотича и му зашлеви силна плесница, от която Ка излетя настрана.
— Престани веднага с тези глупости! — извика му той, а след това се обърна към старците: — Простете момчето. Той не знае какво приказва. Качи се нагоре по Таута и вдиша отровните му пари. После се свлече надолу. Сигурно просто още не е дошъл на себе си.
Ка избяга разплакан. Затича се вкъщи и разказа на майка си какво му се бе случило. Тя се опита да го успокои:
— Ка — галеше го тя, — ти не трябваше да се качваш на върха на Таута. Този смърдящ дим е опасен и ти е замаял главата.
Тя си спомни за онзи старец, за когото ѝ беше разправяла баба ѝ. За това, че неговите видения винаги се бяха оказвали истина. Стана и започна да събира най-важните вещи. Таута и друг път се бе канел да изригне, но след това пак се успокояваше. За всеки случай искаше да бъде готова.
Мъжът ѝ се върна и каза:
— Старейшините решиха да почакаме. Засега Таута се поуспокои. Какво стана с Ка, прибра ли се?
— Излезе навън да поиграе.
— Безпокои ме това момче. Пак разправяше за черния демон.
— Сигурно е от отровната мъгла — отвърна жена му.
— Не. Намерихме го доста далеч от върха. Не може да се е свлякъл чак отгоре. Щеше да се пребие. Той и преди да се качи, разправяше за него.
— На мен ми разправи още вчера — обади се Нура, — че го бил виждал в свещената гора.
— Трябва да поговориш сериозно с него — каза Рук на баща си. — Ще ни изложи пред цялото село.
— Ами ако е прав? Ако наистина го вижда? — попита тихо жената.
— Не започвай сега и ти! — отряза я мъжът ѝ и излезе от къщата. Рук го последва. Жената се обърна към голямата си дъщеря:
— Приготви за всеки случай малките, Нура. Имам лошо предчувствие. Аз ще приготвя нещо за ядене.
— Ка, Ка, къде изчезна? — Нура викаше за кой ли път. Вече я болеше гърлото. Търсеше го от един час. Не се беше прибрал вкъщи за обяд. След като нощта премина спокойно, на закуска всички го взеха на подбив, задето щял да бяга още вчера от Таута. Той не издържа и, недоизял всичко, изтича навън. Оттогава никой не го бе виждал.
Спря се и се замисли. Къде може да се е скрил? И изведнъж се сети. Та той вярваше в това, което уж бил разбрал от черния демон! А това означава, че се е скрил там, където смяташе, че ще бъде на сигурно място.
Нура решително се отправи към свещената гора. Стигайки началото ѝ, тя се спря и пак извика. Но Ка не се обади. Трябваше да влезе в гората.
Колебаеше се. Много добре си личеше къде започваше вълшебната гора. Тревата изведнъж растеше поне два пъти по-високо и не бе пожълтяла, храстите бяха по-гъсти и зелени, дърветата имаха дебели стволове и тих ветрец духаше между тях.
Но след това тя помисли за Ка, който се намираше някъде там, и решително пристъпи напред. Проправи си път през гъсталака и скоро стигна голямата поляна. Спря се и отново извика.
— Нура! — чу тя Ка да вика в далечината и се затича натам. Намери го до поточето да си играе с водата.
— Ка, какво правиш тук? Знаеш ли откога те търся. Ела да се връщаме вкъщи.
— Никъде няма да ходя — отговори Ка твърдо. — Тук ми е хубаво, а вкъщи всички само ми се присмиват.
— Не си ли гладен? — Нура се опита да го убеди. Не ѝ се искаше да го влачи след себе си през цялото време.
— Не. Изядох много ягоди, а те са страшно вкусни. Опитай и ти! — Той ѝ показа една малка купчинка едри ягоди до себе си. Нура клекна и си взе. Наистина бяха много хубави. Чудеше се защо никой не ги береше. Засега нищо страшно не откри в тази гора. Седна до брат си и се събу. Водата беше студена и приятна в тази жега. Изведнъж Ка извика:
— Виж, виж Таута!
Тя погледна към вулкана и замръзна. Върхът не се виждаше от гъсти черни облаци. И тогава чуха страшния рев, от който им замръзна кръвта в жилите. Огромни камъни политаха към небето. Двамата скочиха на крака. Нура бързо си завърза сандалите.
— Бързо вкъщи, трябва да бягаме! — извика тя. Зачуди се, че земята под нея не трепваше. Хвана Ка за ръка и те се затичаха. Когато стигнаха края на свещената гора, двамата се спряха и загледаха поразени пред себе си.