Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Следотърсача замлъкна, вдигна необичайно дългата си пушка, прицели се с поразителна точност и стреля. Ирокезът на отсрещния бряг тъкмо се мереше в Чингачгук, когато съдбоносният пратеник на сърнебойката достигна целта си. Пушката му гръмна, но във въздуха, а той самият се свлече в храстите. Ако не беше убит, то поне бе тежко ранен.
— Хитрата твар сама си го навлече — ядосано измърмори Следотърсача, свали пушката си и се зае да я пълни отново. — Ние с Чингачгук другаруваме още от деца и сме се сражавали рамо до рамо на Хирокан, Моухок, Онтарио и по всичките погранични, пропити с кръв земи, които ни делят от френците. А този глупак си въобрази, че стоя със скръстени ръце и ще гледам как убиват моя приятел из засада!
— На услугата, която ни направи Чингачгук, ние отвърнахме с услуга. Но тези негодници се изплъзнаха и търсят да се скрият, защото разбраха, че можем да ги стигнем през реката.
— Този изстрел беше дребна работа, Джаспър, дребна работа. Попитай когото щеш от шестдесети полк и той ще ти каже на какво е способна моята сърнебойка. Какви чудеса е правила, и то в момент, когато куршумите се сипят около главите ни като градушка. Не, този изстрел беше дребна работа, а лекомисленият нехранимайко сам си го докара до главата.
— Това, което плува към нас, куче ли е или елен!
Следотърсача се сепна, защото видя, че наистина нещо плуваше по реката малко по-нагоре от плитчината, към която бързото течение все повече го изтласкваше. Като се вгледаха по-внимателно, и двамата видяха, че това е човек, и то индианец. Но той бе така маскиран, че от пръв поглед трудно можеше да се познае. Опасявайки се да не би това да е някаква военна хитрост, те започнаха внимателно да следят движението на плувеца.
— Той бута нещо пред себе си, а главата му прилича на плаващ храст! — възкликна Джаспър.
— Индианска хитрина, момчето ми, но честността и доблестта ще възтържествуват над неговото лукавство.
Плувецът бавно се приближаваше и двамата наблюдатели започнаха да се съмняват във верността на първоначалното си впечатление. Едва когато той премина две трети от реката, те разбраха истината.
— Ей Богу, това е Голямата змия — възкликна Следотърсача, без да сваля очи от другаря си. Сполучливото изобретение на Чингачгук така го развесели, че го накара да се смее, докато от очите му потекоха сълзи. — Обвил главата си с храст, сложил рога с барута отгоре, превързал пушката си към пъна, който бута пред себе си, и тръгнал към приятелите си. Ех, колко пъти сме си устройвали такива шеги под носа на проклетите мингоси, жадуващи за нашата кръв, при големия съобщителен път в околностите на Тай!
— И все пак това може да не е Голямата змия, Следотърсачо, не виждам нито една позната черта.
— Позната черта ли? Че кой разпознава индианеца по чертите му? Не, не, момче, аз го познавам по татуировката, само един делауер може да се нашари така. Това е неговата бойна украса. Нима флагът с кръста на Сейнт Джордж26 не отличава твоята лодка от френските, по които вятърът развява покривки, изцапани с петна от рибени кости и печено еленово месо? Ето виж му очите, Сладка вода. Това са очите на вожд. Но колкото и свирепо да гледат по време на боя, колкото студени и бездушни да ти се струват сега изпод листата — тук Следотърсача докосна с пръст съвсем леко, но красноречиво ръката на събеседника си, — аз съм ги виждал да проливат сълзи като порой. Повярвай ми, под тази цветна кожа се крият истинска душа и сърце, макар да са малко по-различно устроени от душата и сърцето на белите хора.
— Всеки, който познава вожда, не се съмнява в това.
— Зная — отвърна другият гордо, — защото съм делил с него и скърби, и радости. Виждал съм го покрусен от скръб, но запазил мъжеството си, виждал съм го и радостен, и закачлив, защото вождът знае, че жените от неговото племе обичат веселието и шегите. Но тихо! Раздрънках се като същинска клюкарка, Голямата змия има остър слух. Той знае, че го обичам и че винаги го хваля зад гърба му, но делауерите са хора стеснителни и се хвалят като жалки грешници само когато ги завържат на кладата.
В това време Голямата змия доплува до брега, тъкмо там, където стояха двамата му приятели. Той очевидно знаеше къде се намират те, излезе от водата, отърси се като куче и издаде своето обичайно възклицание: „У-у-х!“
ГЛАВА VI
Промените са дело твое, Боже, те бог са разнолик.