Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
В същия миг откъм брега на ирокезите се надигна ужасен вой, последвай от бързи пушечни изстрели. Неприятелските войни така много искаха да попречат на делауера да се сдобие със скалпа на своята жертва, че се хвърлиха в реката, а неколцина от тях навлязоха стотина фута навътре в разпенения поток, сякаш наистина се канеха да го прекосят. Но Чингачгук, невредим от свистящите около него куршуми, продължаваше работата си съвсем хладнокръвно, с привичната си ловкост, придобита от дългия опит. Когато привърши, той размаха безформения трофей и нададе победния си вик; отговориха му с неистови крясъци, които дълго отекваха в сводовете на смълчаната гора и в дълбоката долина, образувана от реката. Неудържим страх накара Мейбъл да сведе глава, а вуйчо й едва се сдържа да не побегне нанякъде.
— За първи път чувам крясъците на тези изверги — възкликна Джаспър и запуши уши от ужас и отвращение.
— Това е тяхната музика, момче, това са техните барабани и флейти, техните тръби и рогове. Те обичат тези звуци, защото пораждат у тях свирепи и кръвожадни чувства — спокойно отвърна Следотърсача. — Като бях младеж, на мен също ми се струваха ужасни, но сега почти не ги разграничавам от цвъртенето на нощната лястовица или песента на дрозда. Тези вопли вече не ме дразнят, та ако ще да се събере цял куп от тези крещящи дяволи — оттук до самия гарнизон. Не го казвам, за да се хваля, Джаспър, но човек, който се изплаши от такива звуци, в най-добрия случай е страхливец. Те са предназначени да плашат жените и децата, но не и този, който броди из гората и преследва врага си. Надявам се, че Голямата змия е вече доволен. Ето го, че се връща със скалпа, закачен на пояса му.
Джаспър отвърна глава, когато делауерът излезе от водата, такова отвращение му вдъхваше последният подвиг на индианеца, но Следотърсача посрещна приятеля си с философското спокойствие на човек, преценил, че не си заслужава да се обръща внимание на маловажни неща. А делауерът, тръгвайки към храстите, за да изцеди водата от памучните си дрехи и да напълни пушката си, хвърли победоносен поглед към двамата си другари и с това вълнуващата случка се приключи.
— Джаспър — каза водачът, — иди при мастър Кап и му кажи да дойде при нас, нямаме време за губене, трябва да се посъветваме и бързо да решим какво да правим, защото мингосите сигурно вече замислят как да ни нападнат.
Младежът се подчини и след няколко минути четиримата се събраха на брега, напълно скрити от погледа на врага, докато те самите имаха възможност внимателно да следят поведението на мингосите и според него да съставят собствения си план за действие.
Денят беше вече към своя край и само няколко минути ги деляха от настъпването на нощта, която обещаваше да бъде по-тъмна от всякога. Слънцето бе залязло и сумракът, характерен за тропическата зона, скоро щеше да се замени от непрогледен мрак. Всичките си надежди пътниците възлагаха на това благоприятно обстоятелство, макар то да криеше и известна опасност, защото тъмнината, която можеше да помогне за тяхното спасение, щеше да скрие от погледа им и действията на лукавите им врагове.
— Моментът настъпи, приятели — започна Следотърсача. — Трябва хладнокръвно да обсъдим нашия план, за да можем да действаме задружно, всеки според опита и способностите си. След час в гората ще настъпи истински среднощен мрак и ако искаме да се доберем до гарнизона, трябва да се възползваме от това обстоятелство. Какво ще кажете вие, мастър Кап? Макар да нямате нашия опит във воденето на горски сражения и отстъпления, вашата възраст ви дава правото пръв да вземете думата на това наше съвещание.
— И близкото ми родство с Мейбъл, Следотърсачо, също трябва да се вземе под внимание.
— Как да ви кажа, мастър Кап, как да ви кажа… Уважението си е уважение, независимо какво го е породило — роднински или приятелски чувства. От името на Голямата змия не мога да говоря, от него вече не може да се очаква да мисли за жените, но ние с Джаспър сме готови да отбраняваме Мейбъл от мингосите така, както и нейният смел баща би го сторил. Момчето ще ви каже дали говоря истината.
— Мейбъл може да разчита на мене. Аз ще я отбранявам до последната си капка кръв — отвърна тихо, но с жар Джаспър.
— Добре, добре — намеси се вуйчото, — излишно е да спорим повече, явно е, че всички сме готови да защитаваме момичето, а делата говорят по-красноречиво от думите. По мое мнение щом се стъмни дотолкова, че вражеските наблюдатели да не могат да ни видят, трябва да се качим на лодките и да отплаваме под пълна пара към пристанището, като се възползуваме от благоприятния вятър и прилива.