Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
Докато Джаспър още говореше, клонът се появи: теченето ставаше все по-силно и все по-бързо носеше клона надолу, право към Следотърсача, който го хвана, когато минаваше край него, вдигна го във въздуха и го размаха, за да покаже, че е успял. Кап разбра знака и спусна лодката в реката с цялата предпазливост и сръчност на опитен моряк. Кануто се понесе в същата посока, в която бе отплувал и клонът, и след минута вече беше в ръцете на Следотърсача.
— Браво, Джаспър, всичко беше извършено с такава ловкост, каквато подобава на един пограничен жител — каза ловецът със смях. — Само че ти си имал влечение към водата, а аз към гората. А сега нека оставим проклетите мингоси да запънат пушките си и да се прицелят — това е последният им случай да стрелят в незащитен човек.
— Не, не, тласни лодката към брега, напреко през течението, и се хвърли в нея по очи в момента, в който тя започне да се отдалечава — каза Джаспър възбудено. — Няма никакъв смисъл да се поемат рискове.
— Обичам да стоя лице с лице със своя враг, както подобава на мъж, особено когато той сам ми дава такъв пример — отвърна гордо Следотърсача. — Аз не съм червенокож, на белия човек подобава да се бие открито, а не от засада.
— Ами Мейбъл?
— Вярно, момче, вярно, трябва да мислим за дъщерята на сержанта и както ти казваш, такива безразсъдни и рисковани постъпки подобават само на хлапетиите. Смяташ ли, че ще успееш да хванеш лодката от мястото, където стоиш?
— Разбира се, ако я тласнеш по-силно.
Следотърсача направи каквото трябваше. Леката лодка се стрелна през разстоянието, което я делеше от брега, и там Джаспър я хвана. Да скрият кануто и да заемат удобни позиции зад прикритието на храстите, беше въпрос само на минута. После приятелите се здрависаха сърдечно като хора, които се срещат след дълга раздяла.
— Е, Джаспър, сега ще видим дали някой минго ще се осмели да прекоси Осуиго под дулото на моята сърнебойка! Ти си по-ловък с греблото и платната, отколкото с оръжието, но имаш смело сърце и вярна ръка, а това не е без значение в боя.
— Винаги съм готов да защитавам Мейбъл — каза спокойно Джаспър.
— Да, да, трябва да браним дъщерята на сержанта. Ти и без това ми допадаш, момче, но сега още повече те ценя, загдето се грижиш за това крехко и беззащитно създание в момент, когато от тебе се изисква цялото ти мъжество. Погледни, Джаспър, трима от тези мерзавци наистина се качват в кануто! Те сигурно мислят, че сме избягали, иначе не биха се осмелили да предприемат подобно нещо под дулото на моята сърнебойка.
Ирокезите наистина се канеха да преплуват реката, тъй като никъде не виждаха Следотърсача и неговите приятели и вече смятаха, че враговете им са избягали. А така би постъпил всеки бял на тяхно място. Но Мейбъл беше поверена на грижите на хора, които твърде добре познаваха законите на войната в тия места, за да оставят неохраняван единствения път, който можеше да им донесе спасение.
В лодката се бяха настанили трима войни, както каза Следотърсача — двама бяха коленичили с пушки в ръце, а третият стоеше прав на кърмата и я направляваше с греблото. Те напуснаха брега, като предварително изтеглиха лодката нагоре по реката, чак до спокойните води отвъд плитчината и едва тогава се качиха в нея. Още от пръв поглед се виждаше, че индианецът, който направлява кануто, отлично си разбира от работата. Широките и отмерени загребвания караха леката лодка да хвърчи като перо по огледалната повърхност на водата.
— Да стрелям ли? — попита шепнешком Джаспър, който гореше от нетърпение да влезе в бой.
— Не още, момче, не още. Те са само трима и ако мастър Кап умее да си служи с играчките, които носи в пояса си, можем дори да ги оставим да стъпят на брега и по този начин ще си върна обратно лодката.
— А Мейбъл?
— Не се страхувай за нея. Тя е на сигурно място в закритата с къпини хралупа. И ако ти наистина добре си заличил следите й, милото дете може да остане там цял месец и да се надсмива на глупавите мингоси.
— Човек никога не може да бъде сигурен… Трябваше да я доведем тук, при нашето прикритие.
— Защо, Сладка вода? За да излагаме красивата й главица и разтуптяното й сърчице на свистящите куршуми? Не, не, там й е по-добре, там тя е в безопасност.
— Човек никога не е сигурен… Мислехме, че сме в безопасност зад храстите, а ти сам видя, че ни откриха.
— Да, и негодникът минго си плати за любопитството, както ще платят и тези.
В този момент се чу пушечен изстрел и индианецът, който стоеше на кърмата, се метна нагоре във въздуха и после падна във водата, стиснал греблото в ръце. Малко облаче дим плувна над храстите на източния бряг и скоро се разсея във въздуха.