Следотърсача
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следотърсача». Краткое содержание книги:
— Голямата змия изсвистя! — възкликна Следотърсача радостно. — В гърдите на никой делауер не е туптяло по-смело и по-предано сърце от неговото. Съжалявам, че се намеси, но той не е могъл да знае нашето положение, не е могъл да знае.
Останала без кормчия, лодката се понесе право към бързея. Двамата диваци се оглеждаха уплашено наоколо си, но бяха безсилни да се оправят с водната стихия. За щастие на Чингачгук останалите ирокези насочиха цялото си внимание към това, което ставаше с двамата в лодката, в противен случай той едва ли би успял да се измъкне от тях. Нито един не помръдна, само се притаиха зад прикритията си и впериха очи в двамата си злочести събратя. За по-кратко време от това, което ни беше необходимо, за да разкажем тези събития, лодката попадна в бързея. Буйните води така започнаха да я подмятат и въртят между камъните, че двамата индианци се видяха принудени да легнат на дъното, за да запазят равновесието й. Но и това не помогна. Лодката се удари в една скала, преобърна се и войните се намериха в реката. По тези места водата обикновено не е дълбока, освен там, където си е прокопала дупки, затова опасност от удавяне не грозеше двамата индианци, но те загубиха оръжието си и се видяха принудени да се върнат на брега, където ги чакаха приятелите им, като ту плуваха, ту газеха във водата в зависимост от дълбочината й. А лодката се залости върху една скала точно в средата на реката и от нея сега не можеха да се възползват нито преследвачите, нито преследваните.
— Ето благоприятния момент, Следотърсачо — каза Джаспър, когато двамата ирокези, газейки в най-плитката част на реката, се подадоха почти цели от водата. — Аз ще взема този, който е откъм горната страна, а за тебе ще остане другият.
Младежът бе така възбуден от събитията, разиграли се пред очите му, че още говореше, когато куршумът излетя от пушката му. Но очевидно не улучи, защото двамата бегълци размахаха предизвикателно ръце. Следотърсача не стреля.
— Не, Сладка вода, не искам да се пролива кръв без причина и внимавам куршумът ми да си седи в пушката, докато ми потрябва. Не обичам мингосите, и с право, защото много дълго съм живял с делауерите, техните смъртни врагове. Но никога не стрелям по тези мерзавци, преди да се убедя, че от тяхната смърт ще има полза. Никога не убивам елени ей тъй, просто за удоволствие. Когато живееш повечето време сам-самичък в горската пустош и единственият другар е Господ Бог, разбираш колко правилни са тези възгледи. Един живот ни е достатъчно засега и няма да е чудно, ако се наложи да използвам моята сърнебойка, за да помогна на Голямата змия. Той прояви голяма самоотверженост, като даде на тези побеснели дяволи съвсем ясно да разберат, че е наблизо до тях. Кълна се в грешната си душа, че тъкмо в този миг един от мерзавците се промъква дебнешком по брега също както момчетата от гарнизона, когато се спотайват зад повалените дървета и дебнат да убият някоя катеричка.
Докато говореше, Следотърсача посочи с пръст и зорките очи на Джаспър веднага съзряха обекта, който той му показваше. Един от младите ирокезки воини, горящ от желание да се отличи, се бе отделил от групата и се промъкваше към мястото, където се криеше Чингачгук. Заблуден от привидното бездействие на враговете си, а може би и зает с някакви приготовления, Голямата змия очевидно бе застанал на такова място, че бе попаднал под погледа на ирокеза. За всичко това можеше да се съди само по приготовленията на ирокеза да стреля, защото самият Чингачгук не се виждаше от западния бряг. На това място Осуиго правеше завой, източният бряг образуваше широка дъга и по права линия Чингачгук беше съвсем близо до неприятелите си, но брегът го отделяше от тях с неколкостотин ярда, така че и Чингачгук, и ирокезите се намираха на почти еднакво разстояние от Следотърсача и Джаспър. Ако примерно ширината на реката беше двеста ярда, то същото разстояние отделяше и двамата наблюдатели от дебнещия Чингачгук ирокез.
— Голямата змия трябва да е някъде там — забеляза Следотърсача, без нито миг да сваля очи от младия ирокез. — Странно е, че проявява такава непредпазливост и допуска тъй близо до себе си този проклет дявол, който явно се кани да пролее кръвта му.
— Гледай — прекъсна го Джаспър. — ето тялото на индианеца, когото делауерът уби. Потокът го е довлякъл между камъните и сега главата му се подава из водата.
— Нищо чудно, момче, нищо чудно. Човешкото тяло не е повече от един обикновен плавей, щом през ноздрите му престане да излиза дихание. Този ирокез вече няма да стори зло никому, но онзи, дето се спотайва ей там, се кани да вземе скалпа на моя най-добър и верен приятел…