Следотърсача

Но не и Следотърсача. Неговата смелост и самопожертвувателност го бяха изложили на опасност, а тази опасност стана още по-голяма, защото, тъкмо когато приближи до враговете си, ония от ирокезите, които се намираха на брега, се спуснаха при другарите си в реката. На това място Осуиго беше един кабелт широка и макар че лодката плуваше в средата, сега тя се намираше едва на стотина метра от пушките, който не преставаха да стрелят по нея и лесно можеха да я улучат.

В тези трудни минути единствено хладнокръвието и голямата опитност на Следотърсача му дойдоха на помощ. Той знаеше, че животът му зависи от това, да държи лодката в непрекъснато движение, защото всеки куршум ще улучи неподвижна цел от такова разстояние. Но само да се движи, не беше достатъчно, тъй като враговете му бяха опитни ловци и знаеха как да сменят линията на прицела, за да улучат бягащия дивеч, ако се движи само в една посока. Ето защо Следотърсача беше принуден да сменя посоката на движение — ту оставяше лодката да лети надолу по течението с бързината на стрела, ту я спираше и я насочваше напреко през реката. За щастие, ирокезите не можеха да зареждат пушките си във водата, а гъстите храсти край брега закриваха беглеца от погледите на онези, които бяха останали на сушата. Възползвайки се от обстоятелството, че враговете му вече бяха изпразнили пушките си, Следотърсача бързо се отдалечаваше от тях, като направляваше лодката напреко през течението към отсрещния бряг. Внезапно, макар и не съвсем неочаквано, се появи нова опасност — ирокезите, изпратени да наблюдават реката по-надолу.

Това бяха ирокезите, упоменати бегло в разговора, който ние вече предадохме. Не бяха повече от десетина, а за да се улеснят в кървавото дело, което им предстоеше, бяха се разположили на едно място, където водата се разбиваше в плиткото скалисто дъно и образуваше бързей. Следотърсача разбра, че ако се насочи към бързея, неизбежно ще стигне до тях, защото течението беше неудържимо, а камъните препречваха всякакъв друг път. Следователно опитът му щеше да завърши или със смърт, или с пленяване. Ето защо той напрегна всички сили, за да стигне до западния бряг, тъй като неприятелските групи бяха откъм източната страна на реката. Но това беше подвиг, надхвърлящ човешките възможности. Ако ли пък се опиташе да се пребори с течението, щеше тъй да забави движението на лодката, че да я превърне в сигурна мишена. Положението изглеждаше безизходно, но той все пак намери разрешение и с присъщото му хладнокръвие и енергия се приготви да го приведе в изпълнение. Вместо да се спусне в протока между камъните, той отправи лодката към най-плитката част на реката, стигна там, взе си пушката и торбата, скочи във водата и прехвърляйки се от камък на камък, започна да се приближава към западния бряг. Яростният поток подхвана лодката и ту я преобръщаше върху някой хлъзгав камък, ту я потапяше във водата и пак я издигаше нагоре, докато най-накрая я запокити на брега, недалеч от мястото, където бяха ирокезите.

Но Следотърсача още не беше се отървал от опасността. Неговата смелост и ловкостта му накараха в първия миг индианците да се вцепенят от възхищение, тъй като те много ценяха тези качества. Но желанието за отмъщение и стремлението им към скъпата плячка скоро взеха връх над това моментно чувство. Загърмяха пушка след пушка и свистенето на куршумите, които летяха около беглеца, се смеси с грохота на водата. А той продължаваше да се движи, невредим като по някакво чудо, защото, макар грубите му ловджийски дрехи да бяха на много места пробити от куршуми, ни един не одраска тялото му.