Джулия

— Не — простена тя и гласът й я накара да изплува от сън. — Не!

Още чувстваше последния допир на ръката, плъзгаща се между бедрата й: едновременно беше уплашена, повдигаше й се и беше възбудена. Събуди се напълно.

Беше сънувала Кейт. Нещо ужасно ли беше сънувала? Проследи шумоленето на роклята на Хедър Ръдж, която слизаше на пръсти по стълбите. Сега мисълта за Кейт я плашеше. Тя осъзна колко много трябва да я мрази Кейт. Беше затворничка на едно ужасно раздвоение, тялото й беше поело пътя на освобождаването, съзнанието й беше вцепенено от нещо, логически необяснимо. Почувства се осквернена завинаги и бавно плъзна ръката си към онази част на своето тяло, която се нуждаеше да бъде докосната още веднъж. Чувстваше се подобно на измъчения жив призрак на Хедър Ръдж. Тялото й имаше мирис на траур и на провал, на напразни усилия.

На следващата сутрин набра с трепереща ръка номера, който Роза Флъд и беше оставила. За пръв път в живота си пиеше алкохол сутрин — една голяма глътка чисто малцово уиски с вкус на пушек, което се насили да преглътне още докато беше по пеньоар. Веднага изпита желание за повторна глътка. Внезапното загряване, приятното отпускане, притъпеното съзнание предизвикаха обезпокояващото усещане, че отново се намира в болницата, няколко секунди след сутрешната инжекция. Сега знаеше защо някои хора пият сутрин; беше по-добре; отколкото закуска. Побърза да затвори бутилката и се отправи към телефона — отстрани стоеше бялата визитна картичка, която й беше дала мисис Флъд.

Представи си как телефонът звъни в стерилната белота на малкото жилище на мисис Флъд. Иззвъня шест пъти, седем пъти, но никой не отговори. Дали все още беше там, охранявана от своя женски папагал и от големите сантиментални очи от гравюрата на Кин? Беше абсолютно наложително да говори с нея: какво ли щеше да й каже или да й признае, след като Джулия вече знаеше историята на Хедър и Оливия Ръдж? На десетото позвъняване някой вдигна слушалката.

— Да? — чу се гласът на млада жена.

— Бих искала да говоря с мисис Флъд. Роза Флъд. Обажда се Джулия Лофтинг.

— Един момент. — Джулия чу приглушени гласове; младата жена беше прикрила слушалката с ръка, за да говори с някого.

— Леля ми казва, че не може да говори с вас.

— Зле ли се чувства? — попита Джулия.

— Зле? Вие би трябвало да знаете по-добре от мен. Вие сте я довели вкъщи. — Младото момиче говореше с такъв акцент, че на Джулия й беше трудно да я разбере. — Вие и онази банда откачени сте я довели до това състояние.

— О!

— Точно така, вие и тези другите смахнати. Може би мислите, че това е добре? Бедната жена дори не взима пари, за да забавлява вашите развратници…