Джулия
- Автор: Страуб Питер
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джулия». Краткое содержание книги:
Обезсърчена тя се качи в своята прегрята стая, която пораждаше чувство на клаустрофобия. Съблече се бързо и хвърли дрехите си върху един стол; преди да си легне, провери радиатора. Беше включен. Джулия чудесно си спомняше, че го беше изключила вечерта, преди деня, в който дойде Марк. Оттогава не го беше пипала със сигурност. Сложи ръка върху радиатора — беше толкова горещ, като че ли никога не е бил спиран. Това означаваше, че е бил включен през цялата нощ, защото тези акумулиращи апарати не работеха през деня. Дали наистина беше проверила снощи? Прокле лошата си памет. Но последната нощ Магнус бе влизал в къщата. Дотам ли беше стигнал да се забавлява да включва парното? В края на краищата защо не, след като беше счупил една ваза и действаше така брутално, както онези хулигани, които тероризираха мисис Флъд. Когато бе ядосан, Магнус беше способен на всичко. Тя още веднъж спря парното и се запъти да си легне, но промени намерението си и потърси лепенка, с която да задържи копчето в положение „изключено“.
Макар самата мисъл за това да я караше да потръпне, тя трябваше да срещне Магнус, както и да изясни чувствата си към него. Какви точно бяха тези чувства? Джулия веднага се почувства на нестабилния край на пропаст. Нейната представа за това кое е нормално и кое не, й се стори несигурна; много добре съзнаваше, че привидното й спокойствие беше артистична поза. Малко по-надълбоко се криеше ужасът — отвратителното нещо, което обитаваше пропастта, на чийто гръб се клатеше тя. Представата за това как Магнус убива Кейт, мушкайки нож в гърлото й, можеше да изникне всеки момент със същата сила, както преди да влезе в болницата, където я бяха обезчувствили с помощта на лекарства. Дори тогава я измъчваха сънища наяве. Стотици пъти, хванала рамката на леглото, си беше представила как хваща ръката на Магнус, за да извие ножа към собственото си гърло. Да умре заради Кейт, да! Тя с радост би умряла заради Кейт. Вместо това беше присъствала безучастно на най-нескопосаното от всички убийства. Магнус бе незаличимо свързан с този ужас — ужас, породен от празнота, апатия и невъзвратима загуба, от лъжа, от едно празно и лишено от смисъл съществуване: да, точно това беше — смъртта, и тя сякаш бликаше дори през стените на тази къща.
Едно дете и един мъж. Кейт и Магнус. Мисис Флъд ги беше видяла. Какво още беше казала, преди да изпадне в транс? Ставаше въпрос за омраза и завист, това, което правеше едно създание „злокобно“. Кейт присъстваше. Присъстваше зад налудничавите вмъквания на Магнус. Неумолимо. Логиката я водеше неизбежно към това необосновано заключение. Джулия започна да се клати на леглото, стенейки. Вече не се владееше. Отново се появи картината на бездната, по чийто ръб тя вървеше толкова предпазливо като събаряше камъни и парчета земя, които се разпадаха по време на дългото падане. Кейт също беше там. Мисис Флъд беше видяла Кейт. Магнус беше като в някакъв сън, обсебен от Кейт и представляваше огромна опасност за съзнанието на Джулия.
Не можеше да заспи, неспособна да овладее мислите си, затова запали нощната лампа. Направи усилие да изпъне ръце покрай тялото си; дланите й докосваха чаршафа. Пое дълбоко въздух на два пъти, за да се отпусне. Трябваше да говори с мисис Флъд… Ако се налагаше на всяка цена да напусне тази къща, за да избегне опасността, която представляваше Магнус, беше в състояние да го направи. За момента и дума не можеше да става да спи, но не искаше да напусне тази стая. Това беше нейната стая. Ако нещо я прогонеше оттук, тя щеше да напусне къщата.
Джулия обърна глава и погледна книгите, наредени на малката етажерка до леглото. Беше приключила с романа на Соул Белоу и й оставаше да прочете „Воденичният камък“ от Маргарет Драбъл, „Досиетата на Белия дом“, „Златният бележник“ от Дорис Лесинг и „Замъкът на еднорога“ от Айрис Мърдок. Всичко това беше прекалено възбуждащо за съзнанието й в този момент. Кейт и Магнус… Намеците и предупрежденията на мисис Флъд рисуваха една чудовищна възможност: съзнанието на Кейт я ненавиждаше и си служеше с гнева на Магнус, подхранваше го, измъченото съзнание на Кейт бродеше из тази къща… И всичко това беше реално. Тя го изживяваше.
Трябваше също да се обади на мисис Пинър. Тя беше в такова състояние преди тръгването си, че не можа да й опише какво беше видяла в банята.
В този миг Джулия забеляза една друга книга, която скоро беше сложила на етажерката, наполовина скрита сред купчината джобни книги. Беше „Кралският град Кенсингтън“, подаръкът на Лили. Трезви и разумни факти, няколко анекдота, цветни картинки — точно това, което й трябваше — идеално сънотворно. Сложи тежкия том пред себе си и започна да го разгръща, четейки мимоходом някои пасажи.