Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
По-малката сграда, Синтан 2, се намираше южно от голямата си сестра. Тя бе само на три етажа и имали само една кула. По-компактният й размер я правеше да изглежда по-непристъпна, по-уверена в непристъпността си всъщност. Беше си живо доказателство, че не е нужно да си голям, за да вдъхваш страх.
Двете постройки бяха свързани с мост, дълъг почти километър — прехвърляше страховита планинска клисура, дълбока поне сто метра. Този ден клисурата бе затисната от ниски облаци, които се промъкваха из планината като река от бяла мъгла.
Потъналата в тишина — ако се изключеше свистенето на планинския вятър — сцена можеше да бъде възприета и като красива, ако не бе усещането на смърт и отчаяние, надвиснало над това място.
Точно в дванайсет по обяд големият железен портал на Синтан 2 се разтвори с грохот и се видя затворническият влак.
С черните си железни вагони и подсилените с решетки прозорци по всичките пет вагона на композицията с изключение на онези на локомотива, влакът наподобяваше озъбен брониран звяр. Задържан сякаш насила на прага на портала, той пуфтеше като бик и изпускаше пушек.
Затворниците вървяха към средния вагон на композицията.
Бяха с разпокъсани дрехи и превръзки на очите и едва влачеха окованите си крака. Впрочем и ръцете им бяха в окови. Бяха само двама — Магьосника и Танка.
Подкарваха ги строги надзиратели — дванайсет на брой, точно колкото се полагаше за вътрешно прехвърляне. Всички надзиратели знаеха, че в Синтан 1 ги чакат два взвода на китайската армия, готови да поемат затворниците за пътуването им извън затвора.
Магьосника и Танка бяха вкарани в третия вагон. Заключиха оковите на краката им в метални полупръстени, заварени към пода.
Плъзгащата се врата на вагона се затвори с трясък, разнесе се пронизително изсвирване и бронираният влак излезе през портала: приличаше на зло изчадие, изтръгнало се на свобода от дълбините на пъкъла.
Влакът започна късото си пътуване по моста — нищожен на фона на величествената планина — и в същия миг в небето над него се появиха два летящи обекта, които бързо пикираха, загубиха всякаква прилика с птици и се видя, че са… хора, и по-точно двама облечени в черно мъже с криле.
Джак Уест-младши се стрелна надолу със скоростта на куршум. На лицето му имаше кислородна маска, а на гърба — свръхлеки криле от въглеродно влакно, известни като „Гълуингс“3.
„Гълуингс“ бяха СВП — средство за внезапно проникване, — разработено преди много години от Магьосник за американската армия. Бързи, безшумни и трудни за откриване, те представляваха едноместни планери, но с малки двигатели на сгъстен въздух, позволяващи продължителен полет с постоянна скорост. Американската армия в крайна сметка се бе въздържала от използването им, но Магьосника бе задържал за себе си няколко прототипа и Уест ги държеше на „Халикарнас“ за подобни ситуации.
Редом с Уест, екипиран по същия начин, пикираше Стреч.
Двамата бяха въоръжени до зъби, препасани с множество кобури с пистолети, автомати и гранати, и — това се отнасяше до Стреч — с компактно изглеждащо противотанково устройство за изстрелване на ракети „Предатор“4
Влакът громолеше по високия мост.
На по-малко от километър от него се извисяваше грамадата на Синтан 1: жп линията опираше във високата 30 метра стена, единственият вход, през която бе внушителен железен портал.
Но докато влакът се носеше по моста, двете крилати фигури се спуснаха над него, полетяха хоризонтално над петте бронирани вагона и увиснаха над локомотива.
Появата им остана незабелязана дори от пазачите на Синтан 1 — за тях вътрешното прехвърляне на затворници не бе нищо повече от безинтересна рутинна процедура. В крайна сметка историята на затвора не познаваше такова нещо като успешно бягство. И поради тази причина никой нямаше за задача да наблюдава преминаването на влака.
В мига, в който се изравниха с локомотива, Уест и Стреч прибраха крилата и кацнаха меко отгоре му.
Трябваше да действат без забавяне. Влакът вече бе изминал две трети от късото разстояние и порталът на основния комплекс вече се виждаше съвсем ясно.
Уест извади двата си пистолета „Дезърт Игъл“, залегна на предницата на локомотива и стреля в двата прозореца на машинистите.
Прозорците се пръснаха на парчета и той се плъзна през единия и скочи на пода на кабината.
Машинистите изкрещяха изненадано и посегнаха към пистолетите си, но ръцете им така и не стигнаха до тях.
3
„Крила на чайка“, (англ.) — Б.пр.
4
„Хищник“ (англ.) — Б.пр.