Измерения на чудесата
- Автор: Шекли Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Измерения на чудесата». Краткое содержание книги:
— Не.
— Имай си едно наум. Няма как да знаеш кога подобно сведение ще ти бъде от полза.
— Благодаря — каза Кармоди. — Знаете ли, преди не вярвах в никакъв Бог.
Модсли се замисли.
— За моя начин на мислене съществуването на Бог или Богове е очевидно и неизбежно, а вярата в Бог е лесна и естествена като вярата в ябълката, нито повече, нито по-малко. Когато стигнеш до същината, само едно нещо пречи на тази вяра.
— Кое е то? — попита Кармоди.
— Принципът на Бизнеса, който е по-фундаментален от закона за гравитацията. Където и да отидеш из Галактиката, ще намериш хранителен бизнес, строителен бизнес, военен бизнес, мирен бизнес, управленски бизнес и така нататък. И, разбира се, божествен бизнес, който се нарича „религия“ и е едно особено заслужаващо порицание занятие. Цяла година бих могъл да говоря за извратените и гадни представи, които религиите пробутват, но сигурно си чувал всичко това и преди. Ще спомена обаче нещо, което като че лежи в основата на всичко, проповядвано от религиозните деятели, и което ми изглежда едва ли не изискано в извратеността си.
— И то е? — подкани го Кармоди.
— Дълбоко заложеното, твърдо като скала лицемерие, върху което е основана религията. Помисли — за никое същество не може да се каже, че боготвори, ако не притежава свободна воля. Свободната воля обаче е свободна. И именно защото е свободна, тя е необуздана и непредвидима, истински божествен дар, свойството, което прави свободата възможна. Да съществуваш свободен е нещо диво и странно, точно така е било замислено. А какво правят религиите? Те казват: „Много добре, притежаваш свободна воля. Но сега трябва да използваш свободната си воля, за станеш наш и Божи роб.“ Що за безочие! Бог, който не би изнудил и една муха, е изобразен като върховен надзирател на роби! При сблъсъка си с подобно нещо всяко надарено с дух същество е длъжно да се разбунтува, длъжно е да служи на Бог по своя воля и желание или въобще да не му служи, за да остане вярно на себе си и на качествата, дадени му от Бог.
— Май разбирам какво искате да кажете — промълви Кармоди.
— Твърде сложно се изразих. А има къде по-проста причина да се отбягва религията.
— Коя?
— Ами вгледай се в стила й — надут, речевит, гадно сладникав, покровителствен, изкуствен, неуместен, досаден, пълен със страховити образи и веселяшки лозунги — подходящо занимание за изкуфели старици или невръстни дечица, но за никой друг. Не мога да повярвам, че Бог, когото срещнах, някога би влязъл в църква. Той имаше твърде развит вкус и свирепост, твърде силен гняв и гордост. Не мога да повярвам и с това за мен въпросът е приключен. Тогава защо да влизам там, където не би влязъл Бог?
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кармоди бе оставен сам да си запълва времето, а Модсли се захвана да изработи машина, която да го отведе на Земята. Кармоди скучаеше. Модсли можеше да работи само в пълно уединение, Печалбата явно пак изпадна в зимен сън. Младшите инженери Орин и Бруксайд бяха досадни типове, заети единствено с работата си, нищо друго не ги интересуваше. И Кармоди нямаше с кого да си поприказва.
Намираше си каквито занимания можеше. Обиколи завод за производство на атоми и покорно слушаше обясненията на един майстор със зачервено лице.
— Всичко това преди беше ръчна работа — редеше майсторът. — Сега го правят машини, но процесът си е все същият. Първо избираме протон и прикрепяме към него неутрон, като използваме патентованото енергийно свързване на мистър Модсли. После завъртаме електроните в нужното положение със стандартна микрокосмическа центрофуга. След това слагаме каквото още трябва — мю-мезони, позитрони, други разни джунджурии. Ей това му е цаката.
— Имате ли много поръчки за златни или ураниеви атоми? — попита Кармоди.
— А, не са много. Твърде скъпи са. Повече експедираме водородни атоми.
— Ами антиматерия?
— Аз поне не виждам някакъв смисъл — сви устни майсторът. — Но мистър Модсли ги произвежда като допълнение. Разбира се, антиматерията се прави в отделен завод.
— Разбира се — съгласи се Кармоди.
— Тая джаджа гърми, когато се докосне до нормални атоми.
— Да, знам. Сигурно си имате трудности с опаковането.
— Ами, нямаме — увери го майсторът. — Слагаме ги в неутрални кутии.
Продължиха сред грамадните машини, Кармоди се напъна да измисли още някоя реплика. Накрая попита:
— Сами ли си произвеждате протоните и неутроните?
— Цъ. Мистър Модсли въобще не иска да се занимава с дреболиите. Получаваме си податомните частици от подизпълнители.
Кармоди се засмя и майсторът го изгледа с подозрение. Обикаляха, докато Кармоди усети болка в петите.