Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Тим Ландис стана от масата, намери молив и бележник, написа нещо и го подаде на Холис. Холис прочете: „Знаете ли нещо за майор Додсън? Стигнал ли е до посолството?“
Холис написа в отговор: „Знаем за него по информация от Грегъри Фишър. Случаят с Грегъри Фишър е описан в американската преса. Додсън все още се издирва.“
Ландис прочете бележката, кимна и се обърна на другата страна. Холис помисли, че Тим плаче. Той смачка листа и го сложи в джоба си.
Джейн тъкмо се канеше да каже нещо, когато задната врата на кухнята се отвори и двама млади мъже на около двадесет и пет години влязоха в стаята.
— Здравейте. Кои са тези? — попита единият от тях.
Тим Ландис явно вече се бе овладял и ги представи. Холис огледа двамата курсанти. Марти беше леко набит и носеше сив анцуг и скиорско яке. Имаше приятно, усмихнато лице и Холис помисли, че изглежда почти безвреден. Сони беше необикновено красив, с къдрава черна коса, тъмни очи и усмивка на устата, която според Холис някои жени биха намерили за чувствена.
— Приятно ми е да се запознаем — усмихна се Сони на Лиза. — Всички тук говорят само за вас.
— Така ли?
— Да. — Очите на Сони се впиха в нейните. — Тук има още само шест истински американки.
— Защо просто не си ги размножите на снимки?
Сони се засмя.
— Кажете, вие със Сам наистина ли сте влюбени, както разправят, или сте просто приятели?
— Престани, Сони — намеси се Марти.
— Това изобщо не ви влиза в работата — каза Лиза, като изгледа хладно Сони.
— Напротив. Искам да сваля поне една истинска американка, преди да ме прехвърлят оттатък. — Той се усмихна.
Ударът на Холис уцели Сони в корема и той се преви на две. Младежът се залюля из стаята, като от устата му излизаха странни звуци, след това падна на колене, опитвайки се да възстанови дишането си.
— Ще си имате ли проблеми заради това? — попита Холис семейство Ландис.
— Отдавна си го просеше — отговори Тим Ландис и поклати глава. — Ще уредя всичко с наблюдаващия го офицер.
— Добър урок за него — добави Джейн Ландис. — Той, изглежда, не познава етикета, възприет при отношенията с жените.
— Някой кавалер с по-гореща кръв ще убие това момче в Щатите — вметна Марти, докато помагаше да отнесат Сони до кухнята.
— Благодарим за кафето — каза Холис на семейство Ландис.
Тим Ландис взе едно фенерче от шкафа.
— Ще ви потрябва, за да намерите обратния път.
— Пак ще си поговорим — каза Лиза на Джейн Ландис.
— И двамата много ми харесвате — отговори тя.
Тим Ландис излезе да ги изпрати и подаде фенерчето на Холис.
— Благодаря ви, че наминахте да ни видите. Някой ден ще ви поканим на вечеря. Джейн готви американска кухня.
— Лиза готви руска — каза Холис.
— Лека нощ — усмихна се Ландис. Тръгна да си върви, но после се върна. — А, сетих се нещо, Сам. Нещо, което ми каза Симс. Всъщност той знаеше какво се е случило с теб. Мислех си за някой друг.
Холис стоеше неподвижно в тъмнината с фенерчето в ръка.
— Симс каза, че двамата сте паднали заедно в океана — Ландис се бе приближил плътно до него. — Каза, че японците изпратили лодки, и го хванали, но теб успели да те измъкнат с Веселия зелен гигант. Съдба, нали?
— Да.
Ландис се приближи още повече и тихо продължи.
— Ърни Симс каза, че си плувал към него и си му крещял да се приближи към теб. Каза че ти е махал да се разкараш оттам, защото е мислел, че е смъртно ранен, но ти си продължил да се приближаваш и да го викаш. Каза че се е зарадвал, когато видял как вертолетът те спасява, радвал се е за теб, радвал се е, че има жив свидетел при залавянето му. — Ландис добави: — Той говореше с най-добри чувства за теб, Сам.
— Благодаря — кимна Холис и заедно с Лиза се отдалечиха от къщата.
— Добре ли си? — попита Лиза и стисна ръката му.
Той отново кимна. И така, помисли си, направих последните записки в пилотския си дневник и мога да го закрия.
Известно време вървяха в пълно мълчание, после Лиза се обади:
— Искаш ли да бъдеш сам?
— Не, повърви с мен. Говори ми.
— Добре… Един въпрос: защо удари Сони — защото е руснак, или защото ме сваляше?
— О, не знам. Предполагам, че преди всичко от мъжко честолюбие. Всъщност на мен ми е трудно да възприемам тези хора като руснаци. Просто видях млад негодник, който се държеше като простак.