Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Какво се случи после?
— Застреляха го.
— Защо?
— Ами, той им каза да се разкарат. Каза на местния шеф, някакво лайно от военновъздушните сили на Червената армия, чието име не мога да си спомня, че няма да работи за тях. И те го разстреляха.
Холис кимна.
— По онова време можеха да получат колкото си щат пилоти от жълтите, така че си позволяваха да разстрелват опърничавите — каза Ландис. — После войната свърши и ръководството на лагера започна да преминава в ръцете на КГБ. Знаете ли всичко това?
— Не.
— Искате ли да ви разкажа?
— Някой друг път.
— Добре. Съжалявам за Симс. Но мисля, че тук има още няколко души от групата ни, които трябва да познаваш. Джеси Гейтс?
— Лудия Гейтс?
— Същият — Ландис изреди още дузина имена, от които Холис си спомни три или четири. — Ей, да ви представя моя малчуган — каза Ландис. Той се обърна към момчето и го повика. — Тими, ела да се запознаеш с един мой стар приятел.
Момчето скочи от гумата и хукна към тях.
— Тими, това е… какъв си сега, Сам, генерал? — попита Ландис.
— Полковник.
— Страхотно. Тими, това са полковник Холис и госпожица Роудс. А това е Тимъти младши.
Всички си стиснаха ръцете и момчето се усмихна срамежливо.
— Тими е почти на шест — каза Ландис. — Тук има още няколко деца на неговата възраст, но не са много. Но той така или иначе предпочита по-големите. Нали така, момчето ми?
Тими кимна.
— Джоуи Рийвс е най-добрият ми приятел и е на девет. — Той погледна към Холис. — Вие от Америка ли сте?
— Да.
— Някой ден и аз ще отида в Америка.
— Чудесно. Там ще ти хареса.
— Ще отида там, за да работя в името на мира.
Холис не отговори.
— Америка е чудесна страна.
— Да, така е.
— Но е управлявана от лоши хора.
Холис погледна към Ландис.
— Говориш ли руски? — попита го Лиза.
— Не — отговори момчето. — Но учим много неща за Русия на английски.
— И какво ви учат.
— Русия е велика страна, която работи в името на мира. Някой ден Русия и Америка ще станат приятелски страни. Тогава татко, мама и аз ще можем да си заминем оттук и да отидем да живеем в Америка, ако искаме. Или в Русия. Русия е наблизо. Америка е много далеч оттук.
— Америка също иска мир — каза Лиза, като коленичи и взе ръката на момчето в своята.
— Но в правителството има лоши хора.
Холис сложи ръка на рамото на Лиза и тя се изправи.
— Върви да играеш — каза Ландис на сина си.
Момчето хукна нанякъде. Ландис се загледа след него.
— В началото си мислеха, че сексът ще ни е достатъчен, но после разбраха, че някои от нас имат бащински инстинкти, а жените ни искат да имат деца. Тогава ни оставиха да си направим бебета. Искат да се чувстваме спокойни и да се залисваме с ежедневните си проблеми. Но решенията на едни проблеми водят до други. Като децата например. Сега тук има около шестдесет. Най-голямото е детето на Бруъп, Рик. Той е на десет. Жената на Тед Бруъп, Светлана, забременя първа, след като вдигнаха забраната.
— И какъв е проблемът? — попита Холис.
— Ами те не знаеха как да възпитават тези деца. Затова измислиха тази смесена система, според която обучават децата по леко изменена американска учебна програма на английски език, като им преподават допълнително и история на Русия, и съветската идеология. Всичко това е доста изнервящо. Те смятат, че ще могат да изпратят тези деца в Америка също като руските курсанти. Но аз не съм сигурен, че това ще стане. Мисля, че когато децата пораснат, ще осъзнаят, че ги държат в затвор. — Ландис погледна сина си, който отново се люлееше на гумата. — Горкото ми момченце.
Лиза погледна момчето, после Ландис.
— Казвате ли им истината вкъщи?
— Не.
— Защо не? Бихте могли по много деликатен начин…
— Госпожице Роудс, те ми казаха, че ако разберат, че го правя, ще убият момчето. Няма да ми го вземат, а ще го убият. Ще убият и жена ми.
— Господи! Извинете.
— Тук ни държат с железни юмруци, облечени в кадифени ръкавици — сви рамене Ландис. — Той се обърна към Холис. — Кажи ми, Сам, чувал ли си нещо за жена ми? Искам да кажа, за американската ми жена, Маги?
— Не, струва ми се, че не. Но ще опитам да си спомня.
— Ще го направиш ли? Много ще ти бъда благодарен. Имах двама сина, Тимъти… другия ми Тимъти… и Джош. Вече трябва да са станали зрели мъже. Тим трябва да е на тридесет, а Джош на двадесет и четири. Сигурен съм, че са успели да се оправят. Надявам се също, че Маги се е омъжила повторно. — Ландис прекара ръка по лицето си.