Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Какво прави, докато ме нямаше?
— Буров идва.
— Какво искаше?
— Искаше просто да види как сме.
— Какъв мръсник!
— Не се оставяй тези хора да те пречупят, Лиза.
— Проблемът е в него. Той… той те удари… зашлеви ми шамар… Той…
— Какво?
— Той беше… в килията ми… докато… жената ме претърсваше…
— Добре. Сега не мисли за това. Трябва да разбереш, че през цялото време той е искал да работим за него. Затова сме тук, а не на Лубянка. Затова и не ни причини нищо, което според него да не можем да му простим.
— Разбирам.
— Донесе ни и разни неща за четене — каза Холис. — Готова ли си да прочетеш за смъртта си?
Известно време тя мълчаливо гледа право пред себе си, после кимна.
Холис стана и отиде до едно шкафче на библиотеката. Върна се с куп вестници и списания и седна отново до нея. Протегна й лонгайлъндския „Нюз дей“, отворен на страницата с некролозите.
Лиза погледна към снимката си и прочете заглавието: „Лиза Роудс загинала при катастрофа“. Тя се изкашля.
— Сигурно майка ми им е дала тази стара снимка. Винаги я е харесвала…
Холис забеляза как на вестника капна една сълза и го взе от ръцете й. Стана и наля две чаши бренди. Подаде й едната и тя отпи. Опита се да се овладее.
— Семейството ми ме е погребало… Горкият татко. Струва ми се, че го виждам пред очите си как се опитва да сдържи сълзите си. — Тя погледна към Холис. — А ти? Твоето семейство?…
Холис отвори „Вашингтон пост“ на страницата с некролозите.
— Отдали са ми всички военни почести в Арлингтън. Вероятно родителите ми са недоволствали от това, че е трябвало да долетят от Япония.
Тя погледна към некролога и бавно го прочете.
— Не съм знаела, че си толкова значителна фигура.
— Просто обстоятелствата около смъртта ни са породили известен интерес. Ето… — той отвори едно по-късно издание на „Вашингтон пост“ и й посочи една статия в първия свитък със заглавие „САЩ приема съветското обяснение и нарича фаталната катастрофа нещастен случай“.
Тя го погледна, после отново се съсредоточи върху статията и прочете:
Държавният департамент заяви вчера, че е „задоволен по същество“ от обяснението, дадено от Съветския съюз за смъртта на двамата американци, загинали миналата седмица при катастрофата на съветски военен вертолет близо до руския град Минск. В изготвеното изявление, разпространено тук и в Москва, департаментът нарича катастрофата „трагична злополука“ и заявява, че не вижда причина в това да се търси някаква „злонамерена игра“.
Американското посолство в Москва е поискало от съветската страна да проведе пълно разследване на обстоятелствата около смъртта на полковник Самюъл Дж. Холис, 46 г., военно аташе от военновъздушните сили на САЩ, и Лиза Роудс, 29 г., заместник на завеждащия Отдела за връзки с обществеността при Информационната служба на САЩ. И двамата са били екстрадирани от страната, когато вертолетът, в който са летели, се е разбил по неизвестни причини. Фактът, че Холис и Роудс са били обявени за „персона нон грата“ от съветската страна и са пътували в руски военен вертолет без съпровод на други западни представители, когато е станала катастрофата, бе дал повод за безпокойство в Държавния департамент.
Чарлз Банкс, един от служителите в американското посолство в Москва, е казал, според цитат от вчерашното изявление, че посолството е „задоволено по същество“ от съветското обяснение за инцидента. Банкс е заявил, че няма повод да се смята, че Холис и Роудс са били обект на „злонамерени действия“. Вчера в Москва, в съветския вестник „Правда“, излезе статия в три колони за вертолетната катастрофа. В нея се казва, че пилотът на вертолета и неговият помощник също са загинали при катастрофата. „Правда“ рядко публикува материали за злополуки на територията на Съветския съюз и това кара американските дипломати да виждат в нея публично извинение за случая от страна на Кремъл.
Изявлението на Държавния департамент бе публикувано вчера часове след погребението на Холис в Националното гробище в Арлингтън, което бе съпроводено с всички военни почести. Роудс също е била погребана вчера в Сий Клиф, малко селище на Лонг Айлънд, близо до Ню Йорк. Високопоставен служител на Държавния департамент каза, че вчерашното изявление е било публикувано, за да успокои семействата и за да сложи край на „неоправданите твърдения“ на пресата по повод на тяхната смърт.
Съветското правителство нареди на Холис и Роудс да напуснат страната преди две седмици, след като ги обвини, че са предприели непозволено пътуване с автомобил през страната. Държавният департамент отказа да потвърди или отрече съветските обвинения, но говорител на американското посолство в Москва призна, че по това време Холис е бил изпратен от посолството до Можайск със знанието и разрешението на съветското правителство, за да изиска тялото на американския турист Грегъри Фишър, 23 г., от Ню Канаан, Кънектикът. Фишър загинал при автомобилна катастрофа в околностите на Москва по-рано този месец и според думите на говорителя Холис е разследвал този случай. Както каза говорителят, Роудс е придружила Холис до Можайск, защото били приятели, а не защото е била изпратена с мисия от посолството. Но независимо от това и двамата са разполагали с пропуски, издадени от съветското правителство, които са необходими за служителите на посолството при пътуване извън Москва.