Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
— Съжалявам.
— Да. Ние всички съжаляваме. Съжалявам, че дойдох тук. Ако бях останала в Кандалакша, вече щях да съм мъртва. Просто червата ми се преобръщат, като си помисля, че продължавам да работя за тях. Американците, които са тук, включително и Тим, ги мразят, но ги мразят по някакъв особен, американски начин — в свободното си време, и го изразяват с идиотски мъртвешки хумор. Те просто не могат да си представят как може да ги мрази един руснак.
— Баба ми е била рускиня — отговори Лиза на руски. — Мисля, че ви разбирам.
— О! — очите на Джейн светнаха и тя отговори на английски: — Ще станем приятелки.
— Лиза има благородническа кръв — каза Холис на английски.
— Добре де, това ще й го простя — направи гримаса Джейн.
Всички се разсмяха. Холис отново се смая от факта, че дори антикомунистически настроените руснаци бяха научени толкова силно да мразят Романови и старата аристокрация. Може би това бе един от най-големите успехи на Съветите в сътворяването на новия съветски гражданин. Така, останали без минало, към което да искат да се върнат, и с вродения си страх от бъдещето руснаците можеха да бъдат контролирани лесно. Изглежда, никой нямаше представа кой или какво би трябвало да смени комунистическия режим. Това беше страна, лишена от въображение.
— Не бива да говорите руски — каза Тим Ландис на Лиза. — Това е сериозно нарушение.
— Малко е нелепо — отговори Лиза.
— Забранено ми е да уча Тим на руски — каза Джейн Ландис. — Това е един от начините, по които държат охраната настрани от американците. Страхуват се от американското влияние.
— Но в такъв случай как имат доверие на курсантите? — попита Лиза.
— До известна степен, налага им се — отговори Джейн. — И вероятно по някакъв начин ги наблюдават в Щатите. Доколкото разбрах, те ги подлудяват от разпити с полиграф още преди да напуснат това място — добави тя. — Ако забележат и най-малкото колебание, курсантът бива обявен за негоден и го отстраняват.
Тим Ландис почука по масата и посочи към тавана.
— Прати ги по дяволите — сви рамене Джейн.
Известно време пиха мълчаливо кафето, след това Лиза попита:
— Тази къща… тя си е само за вас, като жилище, или я използвате и като тренировъчна… как го наричате?
— Да, така е — отговори Джейн Ландис. — Използва се за подготовка на курсистите. Не е само за наше удобство. Сега имаме двама пансионери. Предполага се, че трябва да ги наричаме пансионери, тези две млади свине, които живеят тук. Изпращат ни ги няколко месеца преди да отпътуват, така че, слава Богу, не ни досаждат непрекъснато. Но когато са тук, с мен е много трудно да се живее. Нали така, Тим?
— Да.
— И вие ги учите как да се оправят в къщата?
— Това е — усмихна се тя. — Трябва да ги учим как да използват сифона на тоалетната. — Тя се разсмя.
— Джейн ги пере и им готви — услужливо добави Тим. — Те ми помагат да поправям къщата и в по-тежката домакинска работа. Разправям им по малко за живота вкъщи, за поправянето на различни неща и други такива.
— Тия двамата са истински задници — каза Джейн. — Единият от тях се опита да ме сваля, а после бе достатъчно нагъл, за да твърди, че било само в рамките на обучението.
— Къде са сега? — попита с усмивка Лиза.
— Днес имат урок по кормуване — каза Ландис, като си погледна часовника. — Карат нагоре-надолу по главния път. Руснаците купуват старите коли от посолството ви и ги докарват тук.
— Винаги съм се чудел за какво им са — кимна Холис. — Никога не съм виждал да ги карат в Москва.
— Е, сега вече знаете за какво им са — каза Ландис.
— Както ви е известно, повечето съветски граждани не могат да карат кола. Дори младежи като тези двамата, повечето от които са се готвели да станат пилоти, за Бога! Така че тези двамата — Сони и Марти — ще се върнат тук всеки момент и ако искате, ще имате възможност да ги видите.
— Добре — отговори Холис.
— Сони е онзи, който ме опипваше — каза Джейн Ландис на Лиза. — Дръж тази свиня под око. Има си хормонални проблеми.
— Разбрах.
Холис си пиеше кафето и зяпаше през широкия прозорец. Опитваше се да се постави на мястото на Тим Ландис и да си представи какво е било във военнопленническия лагер в Северен Виетнам, как след това са го прехвърлили във военнопленническия лагер на съветските военновъздушни сили, за да обучава пилотите им, и накрая прерастването на лагера в Школата за магии. След това жена, син. Близо две десетилетия. Кой беше Тим Ландис сега? Дори самият Тим не знаеше това. Искаха ли да се приберат вкъщи? Как ли щеше да реагира Маги Ландис? Беше се омъжила повторно преди десет години. Холис знаеше, защото познаваше офицер, който бе летял до Сан Диего за сватбата. При условие, че успееха да измъкнат тези хора от това място, какво щеше да стане с новите им жени и деца, трябваше ли да ги последват? С всеки следващ час, прекаран в лагера, Холис си задаваше все повече въпроси и намираше все по-малко отговори. Възможно бе обаче окончателният отговор да е, че просто всички ще умрат тук от старост.