Заклинателят

Тя го придружи в стаята за прегледи. Като видя лекаря да приготвя спринцовката, Ригън закрещя и избълва порой от ругатни.

— Скъпа, това ще ти помогне! — каза Крис умолително. Тя стисна здраво Ригън докато Клайн биеше инжекцията.

— След малко се връщам — каза лекарят.

И докато сестрата докарваше енцефалографа, той излезе да се погрижи за друг пациент. Когато се завърна след малко, либриумът още не беше подействал. Това го изненада.

— Дозата беше силна — каза той на Крис.

Инжектира още двайсет и пет милиграма; излезе; върна се. Този път завари Ригън укротена и закрепи електроди по черепа на детето.

— Слагаме по четири от двете страни — обясни той на Крис.

— Това ни позволява да получим данни за мозъчните вълни от лявото и дясното полукълбо на мозъка, а после да ги сравним. Защо? Отклоненията могат да бъдат показателни. Имах например един пациент, който страдаше от халюцинации. Чуваше и виждаше несъществуващи неща. Открих несъответствия при сравняването на мозъчните вълни от лявото и дясното полукълбо, и установих, че всъщност човекът халюцинира само с едната половина на мозъка.

— Невероятно! — възкликна Крис.

— Така е. Лявото ухо и лявото око действаха нормално; само дясната половина имаше видения и слухови халюцинации. Е, добре, да видим сега. — Клайн се обърна към енцефалографа и посочи вълните, пробягващи по светещия екран. — Това е дейността на двете полукълба — обясни той. — В момента търся пикове — Клайн рязко размаха пръст нагоре-надолу, — особено вълни с много голяма амплитуда. Ако ги има, значи наистина е темпоралният лоб.

Той внимателно се вгледа в кривите линии на екрана, но не откри нито нарушения на ритъма, нито пикове или повишена активност. А когато превключи на паралелни данни, резултатите пак се оказаха отрицателни. Клайн се намръщи. Не можеше да разбере. Повтори процедурата.

Никаква промяна.

Клайн повика сестрата да наглежда Ригън и се върна с майка й в кабинета. Крис седна и попита:

— Е, какво става с нея?

Клайн замислено скръсти ръце и седна на ръба на бюрото.

— Енцефалограмата можеше да потвърди моето предположение — каза той. — Но липсата на аритмия не го отхвърля напълно. Може да е хистерия, но поведението преди и след пристъпите е прекалено типично.

Крис се намръщи.

— Докторе, вие непрекъснато повтаряте „пристъпи“, „гърчове“. Как точно се нарича тази болест?

— Не е болест — мрачно и тихо отвърна докторът.

— Добре де, как го наричате? Имам предвид медицинския термин.

— Нарича се епилепсия.

— Мили Боже!

— Не се притеснявайте толкова — успокои я Клайн. — Разбирам, че както при повечето хора, представата ви за епилепсията е преувеличена и най-вероятно съдържа голяма доза безпочвени митове и фантазии.

— Не е ли наследствено?

— Това е един от митовете — отговори спокойно Клайн. — Или поне повечето лекари смятат така. Вижте, на практика всеки човек може да изпадне в гърч. Повечето от нас обаче се раждат с висок праг на устойчивост към гърчове; други имат по-нисък; тъй че разликата между вас и един епилептик е само количествена. Това е. Въпрос на степен. И не е болест.