Заклинателят

— Да, но резултатите от изследването не потвърждават това — каза Клайн, после описа процедурата, като обясни, че прегъването и отпускането на ходилото би трябвало да предизвика гърч.

Докато се настаняваше зад бюрото си, лекарят изглеждаше много притеснен.

— Падала ли е някога? — попита той.

— Имате предвид на главата си?

— Да.

— Не, доколкото знам.

— Детски болести?

— Обичайните: морбили, заушки, варицела.

— Случаи на сомнамбулизъм?

— Досега не.

— Досега? Спеше ли, когато дойде пред гостите?

— Ами да. Мисля, че ви казах. Тя и досега не си спомня какво е станало. А и други неща не помни.

Ригън спи. Хауърд се обажда от Рим.

— Как е Ригс?

— Много благодаря, че й се обади за рождения ден.

— Нямаше как да се свържа от яхтата. За Бога, не се занимавай сега с мен! Позвъних й веднага след като се прибрах в хотела!

— Да бе!

— Тя не ти ли каза?

— Говорил си с нея?

— Да. Затова реших, че ще е най-добре да ти се обадя. Какво става с нея, по дяволите?

— Защо питаш?

— Защото просто ме нарече педераст и затвори телефона.

След като разказа този случай на Клайн, Крис обясни, че когато най-сетне се събуди, Ригън не си спомняше нито телефонния разговор, нито станалото пред гостите.

— В такъв случай може би не лъже за местенето на мебелите — предположи Клайн.

— Не ви разбирам.

— Да речем, че ги мести сама, но го прави в състояние на автоматизъм. Това е нещо като транс. Пациентът не разбира или не помни какво върши.

— Да, но в стаята й има едно грамадно бюро от тиково дърво. То тежи сигурно половин тон. Как може тя да го премести?

— Патологията често се свързва с изключителна физическа сила.

— Тъй ли? И как може да се обясни това?

Клайн сви рамене:

— Кой знае. Е, освен това, което вече ми казахте, забелязали ли сте още нещо необичайно в поведението на дъщеря си?

— Ами… станала е много немарлива.

— Необичайно — настоя лекарят.

— Докторе, за Ригън това е необичайно. О, чакайте! Сетих се. Да, ето: спомняте ли си, че играеше с дъската за спиритични сеанси? Капитан Хауди?

Лекарят кимна.

— Въображаемият приятел?

— Е, сега тя го чува.

Клайн се наведе напред, кръстоса ръце върху бюрото и тревожно присви очи.

— Чува ли го?

— Да. Вчера сутринта я чух да говори с Хауди в спалнята си. Тоест казваше по някоя дума, после изчакваше, като че си играеше с дъската, но когато надникнах в стаята, дъската я нямаше; само Ригс. Седеше сама и кимаше, докторе, като че се съгласяваше с онова, което й казва.

— Виждаше ли го?

— Не мисля. Беше привела глава на една страна, както когато слуша музика.