Заклинателят

— Какво?

— Смятали са, че в тях се вселява демон. Нещо като суеверна представа за раздвоение на личността.

Крис затвори очи и отпусна чело върху юмрука си.

— Слушайте, няма ли да ми кажете нещо добро? — прошепна дрезгаво тя.

— Не се стряскайте. Ако мозъчно увреждане, в известен смисъл детето има късмет. Необходимо е само да премахнем причината.

— Чудесно, няма що!

— Може и да е само натиск върху мозъка. Вижте, бих искал да направим рентгенови снимки на черепа.

В тази сграда имаме добър специалист и може би ще го уговоря да ви приеме веднага. Да му се обадя ли?

— По дяволите… Добре, да го направим.

Клайн се обади по телефона и уреди нещата. Казаха му, че ще я приемат незабавно. Той остави слушалката и започна да пише рецепта.

— Стая 21 на трети етаж. Ще ви се обадя пак утре или в четвъртък. Бих искал да се консултирам с още един невролог. Междувременно спрете риталина. Нека опитаме с либриум за известно време.

Той откъсна рецептата и я подаде на Крис.

— Препоръчвам ви да стоите близо до дъщеря си, госпожо Макнийл. Когато изпада в транс, ако случаят е такъв, може да се нарани. Вашата спалня близо ли е до нейната?

— Да.

— Много добре. На партера?

— Не, на втория етаж.

— Има ли големи прозорци?

— Един. Защо?

— Затваряйте го добре, ако се наложи — заключете го. В състояние на транс тя може да падне навън. Имах един…

— … пациент — довърши Крис с уморена и крива усмивка.

Клайн се усмихна.

— Да, май доста ги имам, нали?

— Не ви липсват. — Крис подпря брадичката си с юмрук и замислено се приведе напред. — Знаете ли, току-що ми хрумна нещо.

— Какво?

— Ами вие казахте, че след пристъпа тя трябва веднага да заспи дълбоко. Като в събота вечер. Нали така казахте?

— Да — кимна Клайн. — Така казах.

— Как тогава да си обясним, че когато се оплаква от разтърсване на леглото, дъщеря ми е винаги будна?

— Не ми го казахте.

— Но е така. И Ригън изглеждаше много добре. Просто дойде в моята стая и ме помоли да легне при мен.

— Подмокри ли се? Позиви за повръщане?

Крис поклати глава.

— Беше добре.

Клайн се замисли и леко захапа устна.

— Първо да видим рентгеновите снимки — каза накрая той.

Изтощена и замаяна, Крис отведе Ригън до рентгеновия кабинет и остана до нея, докато правеха снимките. После я отведе у дома. След втората инжекция Ригън беше необичайно мълчалива и Крис се опита да я развесели.

— Искаш ли да си поиграем на „Монополи“ или нещо друго, миличка?

Ригън леко поклати глава и впери в майка си мътен поглед, сякаш я виждаше от безкрайна далечина.

— Много ми се спи — каза тя. Гласът бе също тъй сънен, както очите. После Ригън се завъртя и тръгна нагоре към спалнята.

Крис я проследи с тревожен поглед и си помисли: Трябва да е от либриума. След малко въздъхна и влезе в кухнята. Наля си чаша кафе и седна на масата срещу Шарън.