Издирваният

— Искам да науча повече за жертвата — каза тя.

— Не мога да ви помогна — поклати глава човекът. — Няма документи за самоличност, а аутопсията ще бъде направена утре.

— Искам да чуя впечатленията ти.

— Аз съм психолог. А лекцията по ясновидство я пропуснах, защото бях болен.

— Все пак можеш да направиш някои предположения.

— Защо е това бързане?

— Защото съм притисната от два отделни допълнителни фактора.

— Кои са те?

— Първо Държавният департамент, а сега и ЦРУ.

— Те не са отделни. Държавният департамент е политическото крило на ЦРУ.

— А ние сме ФБР. Достатъчно добри в това, което вършим, за да си позволим да изглеждаме бавни или некомпетентни. Или лишени от въображение. По тази причина искам да чуя част от впечатленията ти. Или информираното ти мнение. Не съм сигурна как точно наричате процедурата „покрий си задника“…

— Какъв тип информирано мнение?

— Възраст?

— Четирийсет и няколко — отвърна криминологът.

— Националност?

— Вероятно американец.

— Вероятно… защото?

— Поддръжката на зъбите му изглежда американска, дрехите също. Част от тях.

— Част?

— Мисля, че ризата му е чуждо производство, но бельото му е американско. Повечето хора предпочитат бельо от родната си страна.

— Наистина ли?

— Въпрос на удобство, в буквален и преносен смисъл. А също и на усещане за принадлежност. Да облечеш вносно бельо означава да направиш голяма крачка. Нещо като измяна или емиграция…

— И това е научно доказано?

— Психологията е наука.