Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
— Може ли вече да вдигаме блокадата?
— Да — отвърна Соренсън. — Искам да обявите регистрационния номер за издирване и на изток от вас.
— Аз нямам екипи на изток, госпожо. Бях принуден да ги събера всичките тук, на това място. Ще трябва да се примирите с факта, че вашите бегълци отдавна са далече.
* * *
Ричър можеше да намига само с лявото си око. Наследство от детството. Като дете спеше повече на лявата си страна. При събуждане лявото му око оставаше притиснато към възглавницата, а с дясното оглеждаше спалнята, в която се намираше. Не беше сигурен, че Делфуенсо вижда лявото му око. Не и в огледалото за обратно виждане, така както беше нагласено. А и примигването не беше препоръчително при сто и двайсет километра в час. По тази причина отлепи дясната си ръка от скоростния лост, за да привлече вниманието ѝ, после я спусна обратно.
Палецът му щръкна наляво. Сега, без участието на огледалото, лявото си беше ляво. Нямаше обърнати образи. Почука три пъти с показалеца си. После само веднъж, сочейки наляво. Обърна посоката надясно и почука девет пъти. Пръстът му се белееше достатъчно ясно на фона на слабата светлина от таблото. Наляво десет пъти, пауза. Отново наляво веднъж, после три пъти. Накрая завърши с единайсет, погледна в огледалото и въпросително повдигна вежди.
Отвличане?
Делфуенсо енергично кимна.
Категорично да.
Това обясняваше много неща, но не и еднаквите ризи.
Ричър отмести ръка от лоста и хвана с два пръста ревера на шубата си. Отправи безмълвен въпрос:
— Ризите?
Делфуенсо погледна наляво, после надясно. Изглеждаше затруднена да намери бърз и ясен начин за отговор. После задържа очи върху Маккуин вляво и започна да разкопчава ризата си. Ричър следеше пътя с едно око, докато другото гледаше в огледалото. Три копчета. После четвърто, пето. Жената разтвори ризата и той видя под нея черна блуза на сребристи шарки. Приличаше на част от секси бельо. Нещо като плътно пристегнато боди, над което гордо надничаха гърдите ѝ.
Ричър кимна. Беше виждал подобно облекло. Повечето мъже го бяха виждали, най-вече войниците. Тази жена беше сервитьорка в някое крайпътно заведение. Или може би барманка. Двамата в купето я бяха нападнали на излизане от работа, пред колата ѝ или на някой светофар. След това се бяха отбили в първия отворен магазин, за да ѝ купят риза. По този начин избягваха неизбежното описание в заповедта за издирване, гласящо: оскъдно облечена тъмнокоса жена.
Делфуенсо започна да се закопчава. Ричър посочи с пръст Кинг, после насочи палец съм Маккуин и колебливо разтвори длан. А защо и те?
Делфуенсо отвори уста, после бързо я затвори и започна да примигва в дълга и сложна поредица.
Два пъти напред, дванайсет пъти напред, дванайсет пъти назад, още дванайсет назад, после четири напред.
B-L-O-O-D
Кръв…
O-N T-H-E-I-R
… по техните…
— Кръв по техните дрехи? — беззвучно попита Ричър.
Делфуенсо кимна.
Ричър продължи да шофира по пустата магистрала. Габаритите на белия пикап мъждукаха далече напред, най-малко на километър и половина пред тях. Плъзгаха се покрай неосветени и сякаш изоставени изходи на магистралата, разположени на голямо разстояние един от друг. В главата му се блъскаха хиляди въпроси.
22
Сгушен в палтото си, шериф Гудман направи пълен кръг на паркинга зад денонощния магазин.
— Предполагам, че са спрели някъде тук, за да се преоблекат на спокойствие — промърмори той. — Може би са изхвърлили не само саката си, но и ножа. Трябва да проверим контейнерите за смет.
— Ти ли си доброволецът? — попита Соренсън.
— Разполагам с достатъчно хора, които и без това нямат какво да правят — каза той.
— Добре — съгласи се Соренсън. — Въпреки че само ще си губим времето. Обзалагам се, че са прибрали саката в багажника на Делфуенсо. А ножа най-вероятно са изхвърлили в някоя от онези големи тръби в бункера.
— Ще пробваш ли с трета блокада?
— В Айова не разполагат с достатъчно хора.
— Тогава в Илинойс. Ако продължават по магистралата, най-вероятно са се насочили към Чикаго. Можеш да разпоредиш на ченгетата от Илинойс да ги чакат на границата на щата.
— Според мен са наясно, че не бива да насилват късмета си — поклати глава Соренсън. — На два пъти се отърваха и няма да рискуват трети път. Или ще поемат по второстепенните пътища, или ще спрат някъде да пренощуват.
— Значи, край на пътните барикади, така ли?
— Не смятам, че ще спечелим нещо от тях.
— А дали и те мислят като теб?
— Опитвам се аз да мисля като тях.
— В такъв случай не виждам нищо утешително за Карън Делфуенсо — въздъхна Гудман. — Вече нямат нужда от човек за заблуда и най-вероятно ще я изхвърлят някъде в пустошта.