Издирваният

Същите като нейната. ФБР.

— Ние сме от Отдела за борба с тероризма в Канзас Сити и отговаряме за централния район — обади се агентът вдясно.

— Не съм ви викала — каза Соренсън.

— Електронният дневник във вашето оперативно бюро излъчи автоматичен сигнал за тревога.

— Защо?

— Защото местопрестъплението се намира в чувствителна зона.

— Така ли? То представлява една изоставена помпена станция.

— Нищо подобно. То представлява един отворен и незащитен кладенец с директен вертикален достъп до най-големите залежи на подпочвени води в Съединените щати.

— Там има само една пресъхнала дупка.

— Така е — кимна агентът. — Но само защото нивото на водата е спаднало. Пресъхнала дупка или не, тя представлява огромна опасност, защото евентуалното изливане на някакви химикали в нея ще доведе до замърсяване или отравяне на подпочвените води. Това е неизбежно. Гравитацията ще бъде напълно достатъчна. Нещо като мастило, когато капе върху гъба.

— Какви химикали?

— Съществуват доста неща, които не бихме искали да попадат там.

— Но това би било като капка в морето. Много мъничка капка в едно огромно море. Защото водните залежи тук са истинско море. Всяка година в района се използват няколко трилиона литра вода за напояване. А колко побира най-голямата автоцистерна? Двайсет, трийсет тона? Това е нищо, господа!

Агентът отново кимна.

— Тероризмът има друга логика, госпожо — обяви той. — На практика вие сте права. Двайсет тона отровни химикали или някакви вируси, или микроби едва ли ще причинят големи вреди. Не и от научна гледна точка. Но я се опитайте да убедите хората, че е така. Ще настъпи масова паника. Хората буквално ще се тъпчат един друг. Пълен хаос върху една значителна част от територията на страната. Точно това се харесва на терористите. Да не говорим за огромните загуби за земеделието в продължение на години. Но да не забравяме, че тук се намират и редица важни военни съоръжения.