Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Ризата е била закупена в Пакистан или някъде в Близкия изток.
— Как се е озовал тук? — попита Доусън.
— Не знам — въздъхна Соренсън.
Доусън се обърна към Лестър и зададе същия въпрос.
— Нямам представа защо е бил тук — отвърна човекът от Държавния департамент.
— Наистина ли?
— Да, наистина. Дойдох, защото не знаем.
После зазвъня телефонът на шериф Гудман, който стоеше на десетина метра от тях. Приглушено, защото беше в джоба му, но въпреки това достатъчно силно в нощната тишина. Четиримата от импровизираната групичка се извърнаха едновременно към Гудман. Шерифът отговори и машинално извъртя очи към Соренсън. После приключи разговора, прибра телефона и тръгна към нея.
— Беше моят диспечер — рече той едва когато спря на метър-два. — Свидетелят е изчезнал. Онзи, с когото ти разговаря по-рано тази нощ. Изобщо не се е прибрал у дома.
* * *
Краткият диалог с Маккуин беше изял време и разстояние. Ричър се принуди да отбие към изхода с доста висока скорост. А след това и рязко да натисне спирачката, защото завоят беше прекалено остър. За част от секундата се запита дали да не фрасне Алън Кинг в гърлото. Позицията му беше сравнително добра. Десният му крак беше на спирачката, а лявата ръка държеше стабилно волана. Кинг се събуди от острия завой и внезапното спадане на скоростта. Шансовете шията му да се окаже на подходящото място и в подходящото време бяха доста големи.
Но Маккуин продължаваше да е проблем, дори и при трийсет километра в час. Теоретически Ричър би могъл да напипа ръчката и да го фрасне назад със седалката, а може би и да му забие един лакът. Но облегалката за глава пречеше. Освен това трябваше да отчете и допълнителните щети от една такава атака, най-вече свързани с другия пътник отзад.
Една майка, насилствено разделена от детето си.
На петдесет сантиметра вдясно от Маккуин. Който вероятно беше десняк. Като повечето хора.
Те имат пистолети.
Ричър не предприе нищо. Взе завоя и колата започна да се спуска по рампата. Малко след като излезе на тесния двупосочен път, видя табелите за бензиностанция и мотел. И двете имаха стрелки, които сочеха надясно.
Алън Кинг се прозя и отвори очи.
— Натам ли?
— Място като всяко друго — каза Маккуин.
— За какво?
— За бензин, за какво друго — отвърна Маккуин. — Завий надясно и следвай знака.
26
Ричър зави надясно и пое по тесен тъмен път. Прав като повечето пътища в Айова. Пейзажът беше невидим, но наоколо беше равно. Безкрайни, заспали през зимата ниви от двете страни на пътя. Напред нямаше нищо. Само тъмнина. Вероятно чак до Мисури, чиято граница беше на сто и петдесет километра. Преди това може би щяха да пресекат някоя река. Най-вероятно Демойн. Някога беше доста добър по география. Демойн се вливаше в могъщата Мисисипи на около двеста и трийсет километра югоизточно от града, наречен Демойн.
— Това си е чиста загуба на време, момчета — обади се той. — Ще изминем трийсет километра до указаната бензиностанция, но тя най-вероятно ще е затворена — може би още от времето преди безоловния бензин.
— Имаше табела — отвърна Маккуин. — Тя трябва да означава нещо.
— Означава, че някъде там е имало бензиностанция, но по времето, когато си бил в началното училище. Трийсет цента за галон бензин, колкото е струвал и пакет „Лъки Страйк“.
— Сигурен съм, че тези знаци се обновяват.
— Явно си оптимист.
— Не съвсем — отвърна Маккуин.
Ричър продължи да шофира. Пътната настилка беше неравна и осеяна с дупки. Колата се тресеше и подскачаше. Това не беше естественото ѝ поведение на пътя, нито пък Ричър я управляваше добре. И двамата бяха по-добри на магистралата.
— Как е главата ти? — попита Маккуин.
— Главата ми е добре — отвърна Ричър. — Черепът ми е цял, само носът ми е счупен.
— Искаш ли още аспирин?
— Този въпрос вече го дискутирахме с Кинг, докато ти спеше.
— Той избра достойните мъки — обади се Кинг. — Изглеждаше много загрижен за личните запаси на Карън.
— Аспиринът се продава без рецепта — каза Маккуин. — Тя може да си купи още на бензиностанцията. Същото важи за парацетамола и ибупрофена.
— Може да се оправя и с пиявици — обади се Ричър. — Току-виж сме открили такива под купчините боклуци. Но само ако счупим катинара, поставен преди трийсетина години.
— Бъди търпелив и карай — посъветва го Маккуин.
Ричър продължи по обсипания с дупки и неравности път, който извиваше малко на юг. След три километра се оказа, че прогнозата му е погрешна, а Маккуин е прав. В нощната мъгла се появи златисто сияние, което постепенно се усили, превръщайки се в ослепителна светлина. Оказа се, че това е чисто нова бензиностанция на „Шел“, сияеща в оранжево, бяло и жълто. Приличаше на мираж, или по-скоро на НЛО, кацнало насред гола царевична нива. Тя разполагаше с ултрамодерни колонки, разположени на две овални островчета, сервиз за смяна на масла и остъклен магазин, който светеше толкова ярко, че положително се виждаше от космоса.