Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
И на всичкото отгоре работеше.
— Трябваше да проявиш доверие — доволно подхвърли Маккуин.
Ричър намали и насочи колата към по-далечното от двете островчета, което се намираше близо до пътя. Там спря и изгаси двигателя. После, сякаш подчинявайки се на дълбоко вкоренен навик, небрежно издърпа ключа от арматурното табло и го пусна в джоба си.
Алън Кинг го видя, но не каза нищо.
— Пак ли същата система? — попита той. — Вие зареждате, а аз вземам кафето?
— Лично аз нямам нищо против — отвърна Маккуин.
Ричър отвори вратата и слезе. Изпъна гръб да се разкърши, заобиколи колонките и тръгна към ярко осветения магазин. Зад касовия апарат седеше младеж и го зяпаше. Явно беше впечатлен от счупения му нос, който май щеше да се окаже всеобща атракция. Беше на не повече от двайсет, сънлив и бавен.
Преди да влезе, Ричър спря и се обърна. Алън Кинг беше пъхнал кредитна карта в процепа на колонката и се готвеше да започне зареждането. Маккуин беше все още в колата, с Делфуенсо до себе си.
Ричър влезе. Младежът вдигна глава и го поздрави с предпазливо кимване. Ричър изчака вратата да се затвори зад гърба му и попита:
— Имате ли телефонни автомати с монети?
Младият мъж премигна, отвори уста, после я затвори. Като риба на сухо.
— Въпросът не е труден — насърчи го Ричър. — „Да“ или „не“ ще свършат работа.
— Да — отвърна хлапето. — Имаме един.
— Къде е?
— До тоалетната.
— А къде е тоалетната?
— Ей там, отзад — махна с ръка хлапето.
Ричър погледна в обратна посока, през остъклената витрина.
Вратата на Дон Маккуин беше отворена.
Той обаче продължаваше да седи в колата и да гледа право пред себе си.
Ричър се обърна и видя вратата в дъното на магазина. Върху нея бяха залепени две фигурки. Едната с пола, другата с панталон. Той приближи и я отвори. Отзад имаше нещо като малко антре с още две врати — едната с мъжка, а другата с женска фигурка. На стената между двете беше окачен нов телефонен автомат с прозрачна каска отгоре. За акустична изолация.
Погледна през вратата. Кинг наливаше бензин, а Маккуин се беше извъртял и краката му опираха в асфалта. Вероятно за удобство, защото не мърдаше.
Поне все още не.
Ричър провери дамската тоалетна. Прозорци нямаше. Следователно нямаше и път за бягство.
Надникна и в мъжката. Същата история. Нямаше прозорци, нямаше евентуален път за бягство. Издърпа няколко книжни салфетки от кутията на мивката, излезе обратно в антрето и ги сви на топка, която пъхна между вратата и рамката, откъм пантите. Вратата остана открехната няколко сантиметра. Десетина, ако трябваше да бъде точен. Върна се обратно и провери гледката от мястото на телефона. Видя малка част от магазина и част от вратата. Не цялата, но достатъчно, за да разбере дали се отваря или не. Надяваше се, че няма да се отвори.
Вдигна слушалката и набра 911. Насреща вдигнаха почти веднага.
— Откъде се обаждате? — прозвуча гласът на диспечера.
— Свържете ме с ФБР — каза Ричър.
— Откъде се обаждате, сър? — настоя гласът.
— Не ми губете времето.
— От какво се нуждаете? Пожарна, полиция, линейка?
— Трябва ми ФБР.
— Сър, вие сте се свързали със спешен номер деветстотин и единайсет.
— От дванайсети септември две хиляди и първа са ви монтирали бутон за пряка връзка с ФБР.
— Откъде знаете?
— Отгатнах. Натиснете този бутон, при това веднага!
Очите му бяха заковани върху малката част от входната врата, която се виждаше през процепа. Нищо не се случваше. Все още. Звукът в слушалката се промени. Мъртва тишина, последвана от различен сигнал.
После се чу друг глас.
— ФБР. Какъв е спешният ви случай?
— Разполагам с информация, която вероятно ще заинтересува вашето оперативно бюро в Омаха, Небраска.
— От какъв характер е вашата информация?
— Просто ме свържете, по възможност веднага.
— Как се казвате, сър?
Ричър знаеше всичко за дежурните офицери нощна смяна. По време на службата си беше разговарял с хиляди от тях. По принцип се деляха на два типа: недоверчиви, следователно несигурни, или възбудени, следователно амбициозни. Отлично знаеше какво минава и какво не. Отдавна беше усвоил правилния психологически подход.