Лицето [bg]

Макар и не планирано, упражнението с ръжена се бе оказало пречистващо. Не че насилието му бе доставило удоволствие. Съвсем не.

Решението да я убие бе взето също така хладнокръвно, както се взема решение за закупуването на акции на компания с нисък риск, и самото убийство бе извършено със същата хладнокръвна експедитивност, с която той би инвестирал на борсата.

Като икономистка майка му трябва да го беше разбрала.

Алибито му беше непоклатимо. Той наследи имуществото й. Животът продължи. Поне неговият продължи.

След изяждането на шоколадовата вафла, той се почувства успокоен от захарта и задоволен от шоколада.

Все още му се искаше да убие Рейнърд, но неблагоразумната привързаност на това желание бе преминала. Щеше да си остави време за внимателно планиране.

Когато дойдеше време за действие, щеше да следва плана си. Този път възглавницата нямаше да се превърне в ръжен.

Той забеляза, че жълтата мушама бе намокрила цялата седалка и въздъхна, но не направи нищо. Корки беше сериозен анархист и не можеше да се вълнува за тапицерията.

А и съзнанието му сега бе заето с Рейнърд. Под суровата си външност Ролф си оставаше един вечен юноша и не бе могъл да устои на изкушението да достави шестата кутия лично. Търсач на силни преживявания.

Глупакът бе решил, че системата от камери за наблюдение по периметъра не съществува просто защото той не бе ги забелязал.

Да не би да смяташ, че няма други планети в Слънчевата система, просто защото не можеш да ги видиш на небето? — бе му се скарал Корки.

Когато Итън Труман, началник на охраната на Манхайм, беше дошъл при него, Рейнърд се бе слисал. По собственото му признание, той се бе държал подозрително.

Корки смачка на топка обвивката от вафлата и я пъхна в торбата за боклук. Ех, да можеше да се отърве и от Рейнърд така лесно!

Изведнъж дъждът заваля още по-силно. Пороят откъсна упорито съпротивлявалите се жълъди от дъба, под който Корки бе паркирал, и ги разхвърля по беемвето. Те затрополиха по купето, със сигурност оставяйки следи по боята, и заподскачаха по предното стъкло, но не го напукаха.

Не беше нужно да седи тук, под заплахата на дъжд от жълъди, и да планира кончината на Рейнърд, докато някой половинтонен клон се откърши, падне върху колата и го смаже за благодарност за усилията му. Можеше да продължи с дейностите за деня си и да начертае в съзнанието си плана за убийство, докато си вършеше другите работи.

Корки потегли към един популярен луксозен търговски център на няколко километра от сегашното си местоположение и спря колата в подземния паркинг.

Слезе от нея, свали мушамата и шапката за дъжд и ги хвърли на пода на беемвето. После навлече едно вълнено спортно сако, което се връзваше с пуловера и джинсите му.