Лицето [bg]

Четвъртата черна кутия бе по-голяма от другите. За документиране на съдържанието й се бе наложило да се направят две снимки.

На първата снимка се виждаше керамично коте с меден цвят. То стоеше на задни лапи и държеше по една курабийка във всяка от предните си лапи. На гърдите и коремчето му с червени букви беше написано КОТЕ С КУРАБИЙКИ.

— Това е контейнер за курабийки — поясни Итън.

— Аз съм толкова добър детектив, че и сам се досетих.

— Беше пълен с плочки с букви за играта „Анаграми“.

На втората снимка се виждаха плочките.

Пред купчинката Итън беше подредил шест от тях така, че да се получат думите ЗЪБ и БЪЗ.

— В контейнера имаше деветдесет плочки за всяка от трите букви. С тях всяка от думите можеше да се изпише деветдесет пъти или двете думи да се изпишат по четирийсет и пет пъти. Не е сигурно какво е имал предвид.

— Значи идиотът предупреждава: „Имам ти зъб, живей в страх“. Сигурно смята, че Манхайм му е сторил някакво зло и е дошло време да се разплатят.

— Може би. Но защо плочките са сложени в контейнер за курабийки?

Хазарт намаза със сух таратор парче от питка и рече:

— След тази история най-добре ще е да поиграем на „Монопол“.

В петата черна кутия се бе намирала книга с твърди корици със заглавие Опашатите водачи. Върху корицата имаше снимка на едно сладко златно ретривърче.

— Книгата представлява мемоари на автора, Доналд Гейнсуърт — поясни Итън, — който в продължение на трийсет години е обучавал кучета да водят слепите и да обслужват инвалиди в количка.

— Имаше ли буболечки или кожички между страниците?

— Не, нито пък нещо беше подчертано в текста — проверих всяка страница.

— Никак не е в тон с останалите. Някаква невзрачна книга и дори разнежваща.

— Шестата кутия беше хвърлена през портата малко след три и половина тази сутрин.

Хазарт се задълбочи върху последните две снимки. Първо на съшитата ябълка. После на окото в нея.

— Истинско ли е окото?

— Извадил го е от кукла.

— Въпреки това този подарък ме притеснява най-много.

— И мен също. Теб с какво?

— Над ябълката е хвърлен най-много труд в сравнение с шестте предмета. Много се е постарал с нея, така че вероятно в нея е вложено най-голямото значение.

— До този момент нищо не мога да разбера — оплака се Итън.

Към последната снимка бе прикрепено копие на напечатаното съобщение, което бе сгънато и пъхнато в ямката за семки под окото. След като го прочете два пъти, Хазарт рече:

— Не е ли изпращал такова нещо с предишните пет кутии?

— Не.

— Тогава това е вероятно последната му пратка. Казал е всичко, което има да казва, със символи и сега с думи. Време е да премине от заплахи към действие.

— Прав си. Само че думите са не по-малко загадъчни от символичните предмети.

Сребристо настойчиви, фаровете режеха следобедния здрач. Блестящи крила вода се вдигаха от локвите по паважа, прикривайки гумите и придавайки свръхестествен вид на автомобилите, които се движеха по булевард „Пико“.

След като помълча замислено, Хазарт се обади:

— Ябълката може да символизира опасно или забранено знание. Първичният грях, както той споменава.

Итън опита отново сьомгата и кускуса си. Все едно че ядеше лепило. Той остави вилицата.

— На мястото на семената на знанието е сложено окото. — Хазарт, изглежда, говореше повече на себе си, отколкото на Итън.

Група пешеходци изтичаха покрай прозорците на ресторанта, приведени напред, сякаш преодоляваха по-голям натиск от този, който декемврийският вятър можеше да упражни, под безсилната защита на черни чадъри, подобно на опечалени, бързащи към гроба на починалия си близък.

— Може би казва: „Виждам тайните ти, източника — семената — на твоето зло“.

— И аз си мислех така. Но не е достатъчно правдоподобно и не ми дава възможност да направя никакви предположения.

— Каквото и значение да е вложил — рече Хазарт, — тревожи ме фактът, че окото в ябълката е дошло веднага след книгата за дресьор на кучета водачи на слепи.

— Ако иска да заплаши Манхайм, че ще му извади очите — отвърна Итън, — това вече е достатъчно лошо, но ми се струва, че намеренията му са дори по-страшни.

Хазарт прегледа още веднъж снимките, върна ги на Итън и отново се нахвърли лакомо на яхнията.

— Сигурен съм, че си се погрижил човекът ти да е добре охраняван.

— Той е на снимки във Флорида. Петима бодигардове пътуват с него.

— А ти не?

— Обикновено не. Аз отговарям за цялостната охрана и ръководя всички операции от Бел Еър. Говоря с главния пътуващ воин поне веднъж на ден.

— Пътуващ воин?

— Така Манхайм нарича шеговито бодигардовете, които пътуват с него.