Лицето [bg]

След две години на дъждове под средното ниво климатолозите бяха предупредили, че Калифорния е застрашена от дълъг и катастрофален период на засушаване. Както обикновено, последвалите зловещи истории за суша, залели медиите, се оказаха сигурни предсказания за истински потоп.

Бременната утроба на небето бе провиснала, сива и тлъста и водите й потекоха, за да известят раждането на още вода.

— Това, което искам от теб — проговори накрая Итън, — е да огледаш внимателно този тип и да ми кажеш какво мислиш за него.

Проницателен, както винаги, Хазарт рече:

— Вече си потропал на вратата му, нали?

— Да. Престорих се, че съм дошъл да навестя човека, който е живял там преди него.

— Той те е стреснал. Нещо много по-различно има в него.

— Сам ще видиш или пък няма да видиш — отговори Итън уклончиво.

— Аз работя в отдела за убийства. Той не е заподозрян в извършване на убийство. С какво ще оправдая интереса си?

— Не те моля за официално посещение.

— Ако не му покажа полицейската си значка, няма да ме пусне да прекрача прага му, не съм толкова страшен, колкото изглеждам.

— Ако не можеш, няма да ти се разсърдя.

Сервитьорката се приближи да ги попита дали искат още нещо и Хазарт рече:

— Много ми харесват ореховките. Искам петдесетина парчета.

— Обичам мъжете, които си хапват — каза тя с престорена свенливост.

— Теб, момиче, мога да те глътна на една хапка — отбеляза Хазарт и я накара да се изчерви от еротичното предложение и да се изсмее нервно.

Сервитьорката се отдалечи и Итън възкликна:

— Петдесетина парчета!

— Обичам сладкиши. Та къде живее този Рейнърд?

Итън беше записал адреса върху парче хартия и му го подаде.

— Ако отидеш, гледай да си добре подсигурен.

— Какво, да се поява с танк ли?

— Просто имай готовност.

— За какво?

— Може да не се наложи, но може и да се наложи. Той или е въжеиграч, или е луд по рождение. И има пистолет.

Хазарт прекара поглед по лицето на Итън, все едно му четеше тайните със същата лекота, с която оптичният скенер разчита ценовия код на продуктите.

— Нали уж искаше да проверя дали има регистрация за оръжие?

— Разбрах от негов съсед — излъга Итън. — Каза ми, че Рейнърд има мания за преследване и държи оръжието близо до себе си през по-голямата част от времето.

Итън се зае да прибира снимките в плика, а Хазарт го наблюдаваше.

Отначало хартията не влизаше в плика. После за момент металната щипка се оказа прекалено голяма, за да мине през отвора.

— Много ти се е разтреперил пликът — отбеляза Хазарт.

— Прекалих с кафето тази сутрин — отвърна Итън и за да избегне опасността да погледне Хазарт в очите, се загледа в посетителите, дошли за обяд.

Шибан от човешките гласове, въздухът се мяташе из ресторанта, блъскаше се в стените и това, което отначало напомняше на шума от веселие, зазвучаваше зловещо при по-внимателно вслушване, напомняйки ту на едва удържания гняв на тълпата, ту на страданието на милиони под нечий жесток гнет.