Магьоснически огън

— Вероятно познаваш осиновения син — прекъсна я той. — Името му е Стефан Фоушоу.

Тя ахна.

— Стефан Фоушоу?

Той винаги беше в светските страници, любимец на медиите. Мъжът беше богат, великолепен и изглежда винаги имаше филмова звезда на ръката си.

Историята на Стефан Фоушоу беше известна, защото беше толкова неустоима история за възход. Като дете беше избягал от френската служба за защита, предпочитайки да живее на улицата. Един ден милиардерът У. Андерсън Крейн дошъл и го осиновил.

У. Андерсън Крейн. Уилям Крейн.

Тя затвори очи, осъзнавайки, че знае кой точно е Крейн. Не беше направила връзката преди това. Убиецът на родителите й я беше гледал от страниците на вестниците и списанията през целия й живот.

Джак кимна.

— Крейн го открил в Париж. Свършил е добра работа, докато го е отглеждал. Стефан е могъщ магьосник, лоялен на Крейн, поне доколкото можем да кажем, но все пак смъртоносно амбициозен. Така че виждаш защо за теб е важно да тренираш магията си. Крейн и Фоушоу имат нещо повече от магическа сила, те имат и истинска световна сила.

— Ако искам да запазя душата си свързана с тялото си, разбирам, че трябва да контролирам способностите си, Джак. Мислех, че ти би трябвало да ми помогнеш да се науча. — Мира въздъхна мелодраматично. — Но след като съм толкова секси и не можеш да ми устоиш, предполагам, че ще трябва да изчакам.

Той взе чашата й и я остави на масичката за кафе. След това настани топлата си длан между гърдите й. Дъхът на Мира заседна в гърлото, развеселеността й изведнъж изчезна. Магията й мигновено отговори на докосването му, разпалвайки се в гърдите й.

Тялото й също реагира, пламвайки на места далеч по-надолу.

Тя нервно облиза устни.

— Ъ, Джак?

— Можеш ли да я почувстваш в себе си?

Тя кимна.

— Почувствах я също и когато отправях дара си.

Той задържа погледа й, докато говореше.

— Магията ти е силна, а ти си интелигентна магьосница. Ще се научиш как да я владееш по-скоро, отколкото очакваш.

Джак отмести ръката си. Кожата й усети студа без докосването му. Тя се отпусна обратно на дивана, а магията й се оттегли, навивайки се обратно в сърцевината й. Мира склони последните остатъци да останат и те го направиха. Стоеше в нея като малък, топъл пух, отпускайки я.

Той взе чашата си и отпи. Мира забеляза, че ръката му трепереше съвсем леко.

— Разкажи ми за Ани.

Джак слуша разказите за кръстницата й, за детството й, дори за Байрон Ричардс. Той изглеждаше заинтересован, а тя говори, докато умората не я завладя и заспа на дивана.

Последното нещо, което си спомняше, беше как Джак нежно я вдига и я пъхва в леглото си.

МИРА СТОЕШЕ В ДНЕВНАТА, ПРИТИСКАЙКИ РЪКА към мястото между гърдите си. Целувката на Джак, докосването, присъствието му, огънят му… нещо в него беше пробудило магията й. Но Мира я беше заставила да остане вместо да се оттегли.

Сега беше като постоянно топло сияние, напомнящо й, че всичко, което някога беше смятала за истина, относно реалността й. не беше. Напомняше й, че е повече от това, което някога си е представяла, и не е съвсем човек. Въпреки неудобните истини, тя започваше да свиква с присъствието й. Беше част от нея, постоянен спътник.