Върховната тайна

Доктор Робер пали цигарата и притваря блажено очи. Вдишва и издишва учестено, за да поеме колкото може по-бързо никотина.

— Странно — отбелязва Изидор. — Лудница, в която няма цигари. Във всички други психиатрични клиники, които съм посещавал, съм виждал болните да пушат…

— Финшер пушеше по време на партията срещу Дийп Блу IV, поне с такова впечатление съм останала — добавя Люкрес.

— Изключението потвърждава правилото. Той е бил изключително нервен по време на мача. Може да не е издържал на напрежението.

Люкрес изважда бележника си и набързо надрасква: осма мотивация: тютюнът?

Надвесен над рамото й, Изидор чете бележката и шепне:

— Не, би трябвало да се отбележи нещо по-общо. Например тютюн, алкохол, кокаин. Да кажем: вещества, към които се привиква — наркотици. Карайте направо: 5) дългът; 6) гневът; 7) сексът; 8) наркотиците.

Доктор Робер изпитва върховно удоволствие да замърсява кръвта си с тревата на господин Нико5. За нещастие димът е задействал димния сензор и се разнася звуков сигнал. Разтревожен, лекарят на бърза ръка изгасява цигарата.

В този миг отнякъде изниква мнимата възрастна дама, болна от Паркинсон, придружена от двама яки мъжаги, които сграбчват доктор Робер. Чувствайки се разобличен, той жадно дърпа за последно от вече угасналия фас.

— Хайде, Робер, пак си се правил на много хитър!

Фасът е изтръгнат и запратен на пода. Възрастната дама оглежда двойката.

— Робер ви е изиграл! Много го бива. Хващам се на бас, че се е представил за лекар. Всъщност наистина е лекар, но и наистина е болен. Едното не пречи на другото. Робер е човек с много личности. Това да ви е за урок — не се доверявайте нито на външния вид, нито на титлите.

Тя прави знак на болния да изчезне. Той избягва посрамен. Възрастната дама се обръща към Люкрес и Изидор.

— Всъщност вие не сте от болницата. Кои сте вие и какво правите тук?

Нужно им е време, за да осъзнаят, че са били измамени.

— Ами… журналисти сме — продумва Люкрес.

Възрастната дама изпада в ярост.

— Какво! Журналисти! Нямаме нужда от журналисти тук! Вероятно Умберто ви е довел! Този път ще получи последно предупреждение, но ако още веднъж доведе чужди хора, ще бъде изхвърлен!

— Може ли да ви зададем един въпрос?

— Съжалявам, нямаме време. Тук е болница. Оставете ни да си вършим работата.

Тя вече си е тръгнала и един мъж от персонала ги придружава до мостчето.

В този миг Изидор си казва, че се надява никога да не полудее, но че ако един ден това му се случи, би желал лекуващият лекар да е някой като Финшер.