Върховната тайна

— Едно време това тук е било крепост. Крепостта „Света Маргарита“. Вобан я е построил, за да брани крайбрежието от варварските набези, фортът е в типичната за времето си звездообразна форма. По-късно е служил за затвор. В него са държали Желязната маска. Дори телевизията снима тук някаква телевизионна игра. Накрая се превърна в психиатрична болница.

Той плюе на земята.

— Войници, затворници, хора от телевизията, луди, логична последователност, не намирате ли?

И отново се изсмива гръмогласно. Вълните стават по-големи и лодката се заклаща по-силно.

— Искаха да превърнат болницата в показно здравно заведение. Доктор Самюел Финшер се зае да осъществи реформата. Отначало настанена в укреплението, болницата „Света Маргарита“ се разрасна и зае целия остров.

Средиземно море започва все по-силно да люлее лодката.

— Ние мислим, че Финшер е бил убит — подхвърля Изидор.

— Според вас кой би могъл да убие Финшер? — пита Люкрес.

— Във всеки случай никой от болницата. Там всички го обичаха.

Вече са достатъчно близо до острова, за да видят високите стени на укреплението.

— Бог да го прости Финшер. Не ви казах, но той бе човекът, който ме потърси, когато бях бездомник.

Умберто Роси се доближава до младата жена.

— Ако наистина е бил убит, надявам се да откриете убиеца.

Внезапно огромна вълна разтърсва лодката. Люкрес губи равновесие. Умберто се хваща за руля, мърморейки. Излиза вятър, който подхвърля още по-силно лодката.

— А, ето го и Еол! — обявява Умберто.

— Еол? — повтаря Люкрес като ехо.

— Богът на ветровете. Не си ли спомняте „Одисеята“?

— Пак Одисей.

— Финшер постоянно се позоваваше на него…

Умберто цитира стих от Омир: „Те развързаха мяха и от него изскочиха всички ветрове, бурята начаса ги грабна и отнесе.“

Морето е много бурно. Подхвърля ги отляво надясно и отгоре надолу.

Във вътрешното ухо на Люкрес се надига вихър. Зад кохлеята се намира рецепторът, отговорен за чувството ни за равновесие, или така нареченият утрикул. Това е торбичка, пълна с подобна на желе течност — ендолимфата, в която плуват малки костици, отолитите. На долната стена на торбичката са разположени ресничести клетки. Когато лодката се клати, здраво прикрепеният за черепа утрикул се придвижва в едната посока. Ендолимфата и отолитите остават неподвижни, подобно на бутилка, която се накланя, но повърхността й не помръдва. При това положение ресничките в дъното на торбичката се прегъват от ендолимфата и предават сигнал за положението на тялото в пространството. Очите обаче изпращат друга информация и смесването на двата противоречиви сигнала поражда усещането за прилошаване и позив за повръщане.

Люкрес Немрод се облекчава, надвесена над борда. Изидор отива до нея.

— Ужасно усещане! — оплаква се тя.