Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
26.
Доктор Финшер редовно посещаваше Жан-Луи Мартен, но имаше и куп други болни, за които да се грижи.
В началото Жан-Луи Мартен се радваше главно на подкрепата на семейството си. Приятелят му Бертран Мулино и колегите от службата се редуваха покрай леглото му да му говорят. Кучето Лукул лежеше постоянно в краката му, сякаш да го предпази от евентуален нападател.
Колегите му знаеха, че пациентът ги вижда и чува. Мартен пък се стараеше да направи разговора възможен, казвайки „да“ с едно мигане на клепача и „не“ — с две мигания.
Жена му Изабел му разказа, че е подала жалба в полицията, за да издири шофьора, който го бе ударил.
— Благодарение на един човек, който бил на балкона в този момент, знаем номера на колата.
Окото на Жан-Луи проблесна.
— … За съжаление става дума за кола, взета под наем под фалшиво име.
Постепенно посещенията на приятелите ставаха все по-редки.
Жан-Луи се насилваше да вярва на обясненията, които му даваха. Първият, който ясно даде да се разбере, че повече не се интересува от него, бе кучето му Лукул. Понеже от него не се искаше да се оправдава, то престана да ближе ръката му и извръщаше поглед от неподвижното тяло под завивките, за което искаха да го накарат да повярва, че е на господаря му. Това тяло не го хранеше, не му хвърляше пръчката, за да му я донесе обратно, не го милваше, и като истинско куче то не виждате никакъв смисъл да продължава да проявява усърдие.
Накрая колегите му съвсем престанаха да идват. По обърканите приказки на приятеля си Бертран Мулино Жан-Луи Мартен разбра, че са назначили друг на мястото му в банката.
Самият Бертран също се предаде.
Само семейството продължаваше да постоянства. Дъщерите говореха за връщане у дома, за оздравяване, за късмета му да го лекуват в такава високоспециализирана болница. Един ден Изабел изрече учудено:
— Я гледай, сложили са те в друга стая.
Едно мигване с клепача. Действително Финшер го беше преместил в по-голяма стая, за да може спокойно да „говори“ с близките си.
— Тази стая няма прозорец! — възмути се по-малката дъщеря Сюзан.
— И без това нищо не чувства! За него е без значение — кисело се обади по-голямата.
— Забранявам ти да говориш така!
Шокирана, майката зашлеви с всичка сила момичето. Жан-Луи Мартен примигна два пъти.
Не, не се карайте.
Но жена му и дъщерите му вече бяха излезли навън, за да му спестят неприятните сцени на разправиите си.
27.
На връщане морето е спокойно.
Намръщен и враждебен, Умберто вече не им говори, само от време на време плюе през леера, сякаш за да не им се изплюе отгоре.
Ръководителите на болницата явно не са си губили времето и здравата са го нахокали.
— Всъщност имаме късмет, че ни пуснаха да си вървим — обяви Изидор. — Спомням си какво се случи в Лос Анджелис през 1971 г. Десетима журналисти решили да постъпят в една психиатрична клиника, за да направят разследване. Всеки от тях отишъл при личния си лекар и му казал, че „чува гласове“. Това било достатъчно, за да ги насочат към психиатрична клиника, където автоматично им поставили диагноза „шизофрения“. Журналистите се заели за работа и съвестно записвали всичко, което ставало около тях. Когато обаче решили, че са приключили разследването си, установили, че не ги пускат да си вървят. Наложило се да се обърнат към адвокати, тъй като никой лекар не желаел да признае, че са с ума си. Само болните забелязали, че поведението на новодошлите е по-особено…
Люкрес е разпуснала косите си, които се веят на вятъра, и диша дълбоко, за да не я хване отново морска болест.
— Лекарите са се подразнили, че са били преметнати от журналисти. От момента, в който пристигнали в клиниката с етикет „шизофрения“, всеки техен жест бил тълкуван като типично шизофреничен.
Лазурният бряг се простира пред очите им с великолепните си вили, разположени току над залива.
— И аз чух за подобен експеримент, само че в Париж — започна Люкрес, която не искаше да остане по-назад.
— Със съгласието на училищната администрация група социолози раздали на новопостъпилите ученици от един випуск бележници с добри и лоши оценки за предишната година. Учителите не били уведомени за експеримента. В края на годината всички ученици с добри миналогодишни оценки получили добри бележки и обратно — онези, които постъпили с лош успех, получили само лоши бележки.
— Смятате, че се влияем от мнението на другите?