Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
В този момент завибрира мобилният телефон на Люкрес. Тя слуша известно време, после изключи апарата.
— Беше професор Джордано. Открил е нещо. Оставил ми е съобщение, че ме чака в моргата.
— Ме чака? Ни чака — поправи я Изидор Каценберг.
— Спомена само мен.
Погледът на Изидор става по-остър.
— Смятам да ви придружа.
Ти си само едно проклето хлапе, което има още много да учи.
— А аз смятам да отида сама.
Не си ми баща.
— Не ви разбирам, Люкрес.
Капитанът си играе с каскета си, украсен с преплетени златни нишки и ги наблюдава със сардоничен поглед. Сега си спомня защо е решил да остане ерген.
— Трябва да призная, че това ми е крайно неприятно — заявява Изидор.
— Много важно — казва тя.
— Така ли?
— Така!
Изумруденозелените искрящи очи се взират в кафявите очи, които се опитват да гледат невъзмутимо.
След като доста студено се сбогуват с моряка, двамата журналисти се качват на мотора с кош, паркиран наблизо. Изидор иска да замълчи, но не успява.
— Наистина мисля, че е по-добре да сме заедно. Ако възникне някакъв проблем… — настоява той.
— Аз съм голямо момиче, способно да се защитава. Струва ми се, че вече ви го доказах.
— Позволявам си да настоя.
Тя бързо слага каската си и облича голямото си червено манто.
— Хотелът е съвсем близо, можете да си отидете пеш.
Вдига авиаторските си очила, яхва мотора, надига се и го целува по челото. После го хваща за брадичката.
— Нека да сме наясно, драги колега. Не съм ви ученичка, нито последователка, нито дъщеря. Правя каквото искам. Сама.
Той издържа погледа й и казва:
— Започнахме това разследване заедно по мое предложение. Повярвайте ми, по-добре ще е да не се разделяме.
Тук тя смъква очилата си и подкарва болида в следобедния трафик, оставяйки колегата си на пристанището.
28.
Изоставиха го постепенно, но безвъзвратно.
Дъщерите му разредиха посещенията си. Накрая дори не се извиняваха.
Продължи да идва само жена му Изабел. Тя не преставаше да повтаря като мантра: „Имам чувството, че си по-добре“, и: „Сигурна съм, че ще се оправиш“. Вероятно се опитваше сама себе си да убеди. По-късно обаче и тя на свой ред навлезе в стадия на не особено правдоподобните извинения, преди напълно да изчезне от хоризонта.
Така дойде денят, когато Жан-Луи Мартен се оказа лишен от всякакъв контакт с външния свят и когато си каза, че е най-нещастният човек на света. Дори осъденият на смърт имаше по-завидна от неговата съдба. Той поне знаеше, че скоро страданията му ще свършат. Докато Жан-Луи бе същество, „осъдено да живее“. Знаеше, че вечно ще лежи там, неподвижен като растение. Не, дори не като растение. Растението се полюшва, расте. Той беше като машина. Като ютия. От едната страна му вкарваха енергия със система за преливане, от другата следяха пулса му, но имаше ли разлика между плътта и механиката, която позволяваше на тази плът да не изчезне? Той беше първият човек, превърнал се в машина и въпреки това мислещ.
Проклета катастрофа! Ако можех да пипна негодника, който ме докара до това състояние!
Тази вечер си мислеше, че нищо по-лошо не може да му се случи.
Грешеше.
29.
За малко да блъсне един пешеходец. За да стигне по-бързо, Люкрес Немрод е решила да кара по тротоара. Но минава през парче от счупена бутилка и предната гума на мотора издава каучукова въздишка.
— Сега я наредихме.
С мъка сваля гумата, закачена зад мотора. В този момент започва да вали. Няколко младежи й предлагат помощ, а тя им отговаря с яростно „не“.
Резервната гума също е спукана.
Журналистката сритва машината.
Дъждът се усилва. Бурята люлее корабите в далечината.
Люкрес рови в коша на мотора, намира флакон с препарат за лепене на гуми и го закрепва за клапана.
Винаги съм успявала без чужда помощ. Родена съм без родители. Или пък те толкова бързо са се измели, че не съм имала време да ги видя. Сама съм се образовала, като съм чела книги, без напътствията на учители. Започнах да се занимавам с журналистика, без да посещавам училище за журналисти. Сега сменям гумата си, без да прибягвам до услугите на монтьор. Не искам да завися от никого. А! Като се сетя за всички онези нещастни наивни момичета, които чакат да си намерят съпруг, който да им реши проблемите! Принцът от приказките е нанесъл големи поражения на поколението ми.