Книга за гробището
- Автор: Гейман Нил Ричард
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Стойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Книга за гробището». Краткое содержание книги:
Той имаше очила с дебели стъкла и постоянно изражение на леко отвращение, сякаш бе забелязал, че млякото в чая му е вкиснато. Изражението му служеше добре, когато хората се опитваха да му продават разни неща.
— Честно казано — започваше той с кисела физиономия, — това нищичко не струва. Но ще ви дам колкото мога, заради сантименталната стойност.
Истински късмет беше да измъкнете от Ебенизер Болджър толкова, колкото смятате за редно.
Магазинът му привличаше странни хора, но момчето, което дойде тази сутрин, бе едно от най-странните, които собственикът бе виждал за цял живот мамене на странни хора. То изглеждаше на около седем години, облечено бе в дрехите на дядо си и миришеше силно на сайвант. Косата му беше дълга и рошава. Детето беше изключително сериозно. Държеше ръцете си пъхнати дълбоко в джобовете на прашното кафяво яке. И без да вижда, Ебенизер знаеше, че момчето стиска изключително силно нещо в дясната си ръка.
— Извинете — каза момчето.
— Здрасти, малкия — предпазливо отвърна Ебенизер.
„Ох, тия хлапета! — помисли си той. — Или са свили нещо, или опитват да продадат играчките си.“
И в двата случая той обикновено отказваше. Купиш ли нещо, откраднато от дете, докато се озърнеш, някой бесен възрастен вече те обвинява, че си дал на малкия Джони или на малката Матилда десетаче за венчалната халка. Тези деца създават само неприятности!
— Трябва ми нещо за един приятел — каза момчето. — И си помислих, че може да купите нещо мое.
— Не купувам нищо от деца — равно отвърна Ебенизер Болджър.
Ник извади ръка от джоба и постави брошката върху мърлявия тезгях. Болджър й хвърли един поглед, после я погледна по-внимателно. Свали очилата, взе часовникарска лупа от тезгяха и погледна през нея. Включи малката лампа и внимателно разгледа бижуто през лупата.
— Змийски камък! — каза на себе си, не на момчето. После свали лупата, намести очилата и прониза детето с кисел и подозрителен поглед.
— Откъде я взе? — попита той.
— Искате ли да я купите? — отвърна Ник.
— Откраднал си я! Свил си я от някой музей или нещо такова, нали?
— Не — равнодушно отговори момчето. — Ще я купите ли или да потърся някой друг?
Киселото изражение на Ебенизер Болджър се промени и се замени с безкрайна любезност. На лицето му изгря широка усмивка.
— Съжалявам! — провлачи любезно той. — Просто не се срещат често подобни неща — не и в магазин като моя или извън музея — но определено ми харесва. Знаеш ли какво, искаш ли да поседнеш, да пийнеш чай с бисквити — имам пакет курабийки с шоколадови парченца в стаичката отзад. А после ще решим колко струва това нещо.
Ник си отдъхна, че човекът все пак се оказа приятелски настроен.
— Трябват ми пари да купя камък — обясни момчето. — Надгробен камък за моя приятелка. Е, не ми е точно приятелка, позната ми е. Мисля, че излекува крака ми, нали разбирате?
Ебенизер Болджър не обърна внимание на дърдоренето на детето, докато го водеше към дъното на магазина. Отвори вратата на задната стаичка — малко помещение без прозорци, натъпкано догоре с кашони, пълни с боклуци. В единия ъгъл се виждаше голям сейф. Имаше и кашон, пълен с цигулки, струпани препарирани животни, столове без облегалки, книги и картини.
До вратата стоеше малко бюро. Ебенизер издърпа стол и седна, като остави Ник да стърчи прав. Антикварят започна да рови в едно чекмедже, в което момчето мерна полупразна бутилка уиски, и измъкна почти празен пакет шоколадови бисквити, с които почерпи детето. После включи настолната лампа, пак огледа брошката, завихрянията на червеното и оранжевото в камъка, разгледа черния метален обков и за малко да потрепери от израженията на змийските глави.
— Старинна вещ — промърмори той. — Тя е… — „безценна“, мина през главата му — вероятно не струва много, но знае ли човек.
Ник посърна. Ебенизер се постара да звучи успокоително:
— Просто искам да съм сигурен, че не е крадена, преди да ти дам пари. От шкафа на мама ли я взе? Или я сви от музея? Кажи ми, няма да те издам. Просто искам да знам.