Ангел на мрака
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-425-3
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ангел на мрака». Краткое содержание книги:
Докато се рови в неразрешеното убийство на баща си, Мат открива три сходни убийства и скоро се съюзява с Дани в преследването на гениален неуловим убиец по целия свят. Но в Хонконг всичко започва да се разпада, когато Мат е неустоимо привлечен от последната вдовица — красивата Лиза Баринг, за която Дани подозира, че е много по-опасна от обикновена жертва…
Вила „Рай“ бе собственост на един от клиентите на Люсиен. Един от най-важните му и доходоносни клиенти. Наистина, не бе лесно да се разправяш с него. Продължаващите му приятелства с членове на организираната престъпност, с които бе израснал, смотани марсилски мафиоти с вкус към рекета, измамата и още по-лоши неща, бяха създавали доста главоболия на Люсиен през годините, както и пълната неспособност на клиента му да си държи члена в гащите. Но пък Люсиен Дефорж бе адвокат по разводите, а ако собственикът на вила „Рай“ знаеше нещо, то бе как да се развежда често, скъпо и шумно.
Докато пиеше сутрешното си кафе в „Горилата“, Люсиен се засмя на глас, когато осъзна, че е забравил точно колко пъти клиентът му се е развеждал. Дали бяха четири или пет? Или този щеше да е петият? Люсиен изкарваше такива страхотни мангизи от тях, че не им помнеше броя. Бог да благослови любовта!
Докато вкарваше познатия код в домофона на портата, Люсиен се зачуди как да удължи процедурите по развода. Клиентът му бе женен за настоящата си съпруга едва от няколко месеца, така че делото нямаше да е доходоносно като някое от предишните. Ех, ако дъртият козел й бе направил дете! Тогава щеше да е страхотно. Но когато портата се отвори и кристалносиньото Средиземно море проблесна пред него като лазурна мечта, Люсиен си напомни, че не трябва да е прекалено алчен.
Важното бе, че Дидие Анжу искаше да се разведе.
Отново!
Щеше да е чудесен ден.
Бракът започна много добре. А това бе доста странно, като се имаше предвид, че останалите бракове на Дидие Анжу бяха започнали адски зле.
Първа беше Люсил. А, да, красивата Люсил! Колко силно я желаеше! Как копнееше за нея! По онова време Дидие беше на двайсет и участваше в първия си филм „Под чаршафите“, точно където и искаше да се озове с Люсил Камю. Люсил беше на четиридесет и четири, омъжена, и играеше майката на Дидие във филма. Режисьорът я бе молил на колене да приеме ролята. Той винаги си бе падал по нея.
И вероятно заради това се бе оженил за нея.
През 1951-ва Жан Камю беше най-могъщият човек във френското кино. Беше парижкият Уолт Дисни, Луис Майер от Стария свят, човек, който можеше да създаде или провали кариерата на млад актьор само с поклащане на лъскавата си плешива глава или с помръдване на посивелите си мустаци. Жан Камю лично избра Дидие Анжу за главната мъжка роля в „Под чаршафите“, като извади хубавото мургаво момче с черна коса и още по-тъмни очи от пълната неизвестност и го набута във вълшебен свят на слава и пари, лимузини и лукс… и Люсил.
Когато се връщаше назад във времето, Дидие се утешаваше с факта, че всъщност просто не бе имал избор. Люсил Камю беше богиня, а тялото й — светилище, което молеше, не, настояваше, да бъде боготворено. Закръглените майчински гърди, неприлично дебелите устни, винаги леко отворени, съблазняващи, подканящи… Дидие Анжу не можеше да не свали Люсил Камю.
Разбира се, ако ставаше дума само за свалката, нещата нямаше да се оплескат така страхотно. За съжаление три седмици след началото на връзката им Люсил забременя.
— Не разбирам проблема — защити се обърканият Дидие, като приклекна, за да избегне поредната чиния, които Люсил метна към главата му. — Скъпа, моля те. Просто кажи, че детето е от Жан. Кой ще знае?
— Всеки ще знае, кретен такъв! Жан е стерилен!
— Ох.
— Да. Ох.
— Ами тогава просто трябва да се отървеш от бебето.
Люсил се ужаси.
— Аборт? Какво си мислиш за мен? Че съм чудовище?
— Но, скъпа, бъди практична.
— Никога! Не, Дидие! Има само едно разрешение. Трябва да се ожениш за мен.
Разводът на семейство Камю бе най-вълнуващата клюка в Кан тази година. Бременната Люсил Камю се омъжи за младия си любовник и в продължение на няколко прекрасни месеца Дидие бе страшно известен. Но после бебето почина, Жан Камю прибра съсипаната от скръб Люсил и вратите на филмовото общество се затвориха зад тях. През следващите осем години, до смъртта на Жан, Дидие Анжу не можа да се уреди дори с някоя евтина реклама на прах за пране. На двайсет и три години бе извън играта.
Чак когато навърши трийсет, нещата започнаха да се оправят. Дидие се ожени за втората си съпруга, Елен Марсо, красива и невинна богата наследница от Тулуза. Елен беше девствена и отказа да спи с Дидие, преди да се оженят. Това го уреждаше идеално. Той чукаше коя ли не, докато бяха сгодени, и очакваше с нетърпение деня, когато щеше да притежава тясното котенце на Елен и дебелата й банкова сметка. Кой можеше да иска повече?