Домът на Хадес

— Да! — изписка Пасалос. — Направи го, когато беше старец в Итака! Едно от последните му изобретения! Но ние го откраднахме!

— И как работи? — попита Лио.

— Не работи — отвърна Акмон. — Липсва му някакъв кристал.

Той погледна към брат си за помощ.

— Наистина говореше за някакъв кристал в съня си — сви рамене Пасалос, — но аз не разбрах нищо. Така или иначе, вече е твое! Може ли да си тръгваме?

Лио не бе сигурен защо иска астролабията. Очевидно бе, че е счупена, а и смяташе, че не това е предметът, който Хеката бе заръчала да намерят. Въпреки това го пъхна в един от вълшебните джобове на колана си.

След това насочи вниманието си към другото странно съкровище — стара книга с кожена подвързия. Лио не разбираше защо керкопите са я взели. Тя беше всичко друго, но не и лъскава, а той не смяташе, че те си падат по четенето.

— Какво е това? — попита той и размаха книгата пред джуджетата, чиито очи все още сълзяха от пушека.

— Нищо! — отвърна Акмон. — Една книга. Имаше красива златна корица и затова я откраднахме от него.

— От кого? — попита Лио.

Акмон и Пасалос се спогледаха нервно.

— Низш бог — каза Пасалос — във Венеция. Нищо съществено!

— Венеция — намръщи се Джейсън към Лио. — Не е ли това следващата ни спирка?

— Да.

Лио разлисти книгата. Не можеше да разчете текста, но имаше много илюстрации — земеделски сечива, различни растения, слънце, два вола, които теглеха каруца. Не разбираше защо това е важно, но щом книгата бе открадната от низш бог във Венеция — следващото място, което Хеката им бе наредила да посетят, — това трябваше да е предметът, който търсеха.

— Къде можем да намерим този низш бог?

— Не! — изплака Акмон. — Не бива да му я връщаш! Ако разбере, че сме я откраднали…

— Ще ви унищожи — предположи Джейсън, — но ние ще направим същото, ако не ни кажете истината, а сме по-близо до вас от него.

Той опря златния си меч в косматата гуша на Акмон.

— Добре де, добре! — изписка джуджето. — Ла Каса Нера! Кале Фрецерия!

— Това адрес ли е? — попита Лио.

Джуджетата бясно закимаха.

— Но те умолявам да не му казваш, че сме го обрали — изхленчи Пасалос. — Той е много отмъстителен!

— Кой е той? — попита Джейсън. — Кой бог?

— Не мога да кажа — заекна Пасалос.

— По-здравословно за теб ще е да можеш — предупреди го Лио.

— Не — каза тъжно Пасалос, — не разбирате. Аз наистина не мога. Не мога да произнеса името му! Много е сложно! Три-нещо си…

— Тръх — рече Акмон. — Трутох… много срички има!

И двамата се разплакаха.

Лио не знаеше дали керкопите не лъжат, но беше трудно да се сърдиш на две плачещи джуджета, независимо колко зле бяха облечени.