Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
На път, Шотландия
Есента на 1503 г.
Когато става малко по-студено и листата започват да променят цвета си и да хрущят под стъпките ни, съпругът ми ме отвежда на обиколка, за да видя някои от земите, които притежавам като кралица. Спомням си как почитаемата ми баба ревностно поддържа земите си, сещам се за сдържаната ѝ жажда да прибавя нови земи към своите владения, и се оглеждам наоколо, докато яздя на запад извън града, по издигнатите, изровени пътища, които се вият през мочурливите земи край голяма река, река Форт, и се надявам земята ми да бъде доходоносно управлявана.
Дърветата растат надолу досами водата и посипват листата си като дъжд по нас, сякаш сме на парад и хората хвърлят цветя. Горите са потънали в бронзови и златни, червени и кафяви цветове, а по-високите склонове на хълмовете пламтят в червеното на офиките. Малобройните села по пътя са заобиколени от разхвърляни като кръпки малки ниви, а всички живи плетове пъстреят от шипки и глог, в по-гъстите туфи проблясват едрите плодове на трънкосливката, черни като смола. Над главите ни летящите на юг гъски прекосяват небето в огромни процесии, една зад друга, и често чуваме шумния плясък на големи криле, докато ята лебеди отлитат на юг, далече от студа на севера. Всяка сутрин и всяка привечер виждаме стада елени да изчезват през дърветата, движейки се така безшумно, че хрътките не ги забелязват, а нощем понякога чуваме вълци.
Приятно е да пътуваме заедно. Джеймс обича музика и аз му свиря, а дворцовите музиканти ни придружават. Той има страст към поезията и писането, и неговият двор води собствен макар — поет, който пътува навсякъде с нас подобно на готвач, сякаш човек може да изпита нужда от поезия, както се нуждае от вечеря, когато спре за вечерта. За моя изненада, Джеймс наистина се нуждае от поезията по такъв начин; иска я като вино преди вечеря, и има апетит за разговори относно книги и философия. Очаква от мен да науча езика им, защото, ако не го направя, никога няма да оценя красотата на поемите вечер. Казва, че не могат да бъдат преведени, човек трябва да ги чува така, както са били изпети най-напред. Казва, че те говорят за хората и земята и не могат да бъдат преведени на английски.
— Англичаните не мислят като нас — казва той. — Не обичат страната и хората така, както ги обича един шотландец.
Когато възразявам, той ми казва, че по̀ на север хората говорят единствено родния си келтски език, и че всъщност е добре да науча и него. Хората от островите далече нагоре, в студените северни морета говорят език, който е наполовина датски, и трябвало да бъдат заставени да признаят управлението му, защото се имали за отделен народ и кралство.
— А какво се намира още по-нататък? — питам.
— Далече, далече, има една бяла земя — казва той. — Където нямат нощ и ден, а цели сезони на тъмнина, а после месеци на бяла светлина, а земята е само от лед.
Джеймс изпитва задълбочен интерес към начина, по който работят нещата, и където и да отидем, той се отправя към камбанариите и часовниковите кули, за да разгледа механизмите на часовниците, или към водениците, за да види някой нов начин за изсипване на пшеница между воденичните камъни. В едно селце имат вятърна помпа, за да изкарват водата от канавките, и той прекарва половината ден с холандеца, който я е построил, катери се нагоре-надолу по шлюзовете и се качва и слиза по стълбите до перките, докато разбере напълно как работи. Мога да споделя някои от интересите му; но често откривам, че е напълно невъзможно да го разбера. Той е очарован от функциите на човешкото тяло, дори от мръсните тела на бедни хора, и обича да говори с лекари за въздуха, който дишаме, и дали излиза същият, който влиза, и къде отива и какво прави, или как кръвта изригва като мощна струя от врата, но само се процежда от ръката, и каква може да е причината за това? Няма срам и не притежава чувство на отвращение. Когато казвам, че не искам да зная защо вените в китката ми са сини, но кръвта, която се излива от тях, е червена, той казва:
— Но, Маргарет, това е материята на живота, това е Божието творение. Трябва да искаш да го разбереш изцяло.
Когато влизаме в Стърлинг, яздейки нагоре по лъкатушещите улици на градчето, вкопчило се в склона на хълма, той ме предупреждава, че държи при себе си философ, който обитава една от кулите като свое лично владение и изучава самата природа на битието. Има работилница за рафиниране на метали и съд за дестилиране, затова не трябвало да се смущавам от шума на удари от чук или странния мирис на дим.
— Но какво прави там? — питам, смутена. — Какво се надявате да откриете?