Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Но все пак утре трябва да плащам сметки,
и все пак ще остарея, и ще умра като всички други.
Как въобще мога да твърдя,
че съм освободен от времето?
Утрешните сметки не са проблем. Разграждането на физическото тяло не е проблем. Загубата на Настоящето е проблемът, или по-точно сърцевината на измамата, която превръща една обикновена ситуация, събитие или емоция в личен проблем и страдание. Загубата на Настоящето е загуба на Битието.
Да се освободите от времето означава да се освободите от психическата потребност от миналото като ваша самоличност и от бъдещето като ваше себеосъществяване. Това е най-дълбоката трансформация на съзнанието, която можете да си представите. В някои редки случаи промяната се случва драматично и радикално, веднъж и завинаги. Това обикновено се получава при пълна капитулация в момент на силно страдание. Повечето хора обаче трябва да поработят, за да се случи.
След като зърнете няколко пъти безвремевото състояние на съзнанието, започвате да се движите напред-назад между измеренията на времето и присъствието. Първо осъзнавате колко рядко вниманието ви е истински в Настоящето. Но само да знаете, че не присъствате, вече е голям успех — това знаене е присъствие, дори отначало да трае само няколко секунди часовниково време и после да изчезва. След това все по-често избирате да съсредоточите съзнанието си в настоящия момент вместо в миналото или бъдещето, и когато осъзнаете, че сте изгубили Настоящето, успявате да се задържите в него не само няколко секунди, а по-продължително от външната гледна точка на часовниковото време. Така, преди да се установите стабилно в състоянието на присъствие, тоест преди да бъдете напълно съзнаващи, известно време се движите между съзнанието и несъзнанието, между състоянието на присъствие и състоянието на отъждествяване с ума. Губите Настоящето, връщате се отново към него и така много пъти. Накрая присъствието става преобладаващо състояние.
Повечето хора или никога не изживяват присъствието, или само случайно и за кратко в редки случаи, без да осъзнават какво става. Повечето хора се движат не между съзнанието и несъзнанието, а само между различни равнища на несъзнанието.
ОБИКНОВЕНО НЕСЪЗНАНИЕ
И ДЪЛБОКО НЕСЪЗНАНИЕ
Какво означава различни равнища на несъзнанието?
Както вероятно ви е известно, в съня си вие постоянно се движите между фази на сънуване и несънуване. По същия начин в будно състояние повечето хора се движат само между обикновеното несъзнание и дълбокото несъзнание. Това, което наричам обикновено несъзнание, означава да се идентифицирате с мисловния процес и емоциите си, реакциите, желанията и отвращенията си. Това е обичайното състояние на повечето хора. В него ви управлява его-умът и вие не съзнавате Битието. То не е състояние на остра болка или нещастие, но е състояние на почти непрекъснат дискомфорт, недоволство, отегчение или нервност — нещо като фон от статично напрежение. Може би не го съзнавате, защото то до такава степен е част от “нормалния” ви живот, точно както не съзнавате непрекъснатия фон от шум като бръмченето на климатика, докато той не спре. Когато обаче внезапно спре, изпитвате облекчение. Много хора използват алкохола, наркотиците, секса, храната, работата, телевизията и дори пазаруването като болкоуспокояващи в несъзнателен опит да отстранят този основен дискомфорт. В този случай занимание, което може да носи голямо удоволствие, ако се упражнява умерено, става натрапчиво или пристрастяващо и носи единствено и само кратко облекчение на симптомите.
Дискомфортът на обичайното несъзнание се превръща в болката на дълбокото несъзнание — състояние на по-остро или по-очевидно страдание или нещастие — когато нещата “се объркат”, когато егото е застрашено или сте изправени пред голямо предизвикателство, заплаха или загуба — реални или въображаеми, в жизнената ситуация, или пред конфликт във взаимоотношенията. Това е сгъстен вариант на обикновеното несъзнание и се различава от него не по характер, а по степента си.
В обикновеното несъзнание, привичната съпротива или отричането на това, което е, създава дискомфорта и недоволството, което повечето хора приемат за нормален живот. Когато тази съпротива се усили заради някакво предизвикателство или заплаха за егото, поражда се силен негативизъм под формата на гняв, силен страх, агресивност, потиснатост и т. н. Дълбокото несъзнание често означава, че е задействано болковото тяло и вие сте се отъждествили с него. Физическото насилие би било невъзможно без дълбокото несъзнание. То може да се прояви лесно, където и когато тълпа от хора или дори цяла нация генерира колективно негативно енергийно поле.