Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Случаят, който се вмъква в живота и на най-осигурените Форсайтови, даде тази вечер ключа в ръцете на Фльор. Баща й слезе на вечеря без носна кърпа, а му се наложи да изтрие носа си.
— Аз ще ти донеса кърпичка, мили — каза Фльор и изтича горе.
Сашето, където потърси — много старо саше от избеляла коприна, — беше с две отделения: в едното бяха носните кърпи, в другото, което беше закопчано, имаше нещо плоско и твърдо. По някакъв детски порив Фльор го отвори. Тук имаше рамка с нейна снимка, като малко момиченце. Загледа я като омагьосана, както човек гледа собствения си образ. Снимката се плъзна в разтрепераните й пръсти и Фльор зърна под нея друг портрет. Поизтегли го още малко и видя лице, което й се стори познато. Лице на красива млада жена в старомодна вечерна рокля. Тя нагласи отново своята снимка върху другата, взе кърпичка и излезе. Едва когато излизаше, си припомни чие е лицето. Разбира се. Разбира се… майката на Джон! Откритието я порази. Тя се спря всред вихрушката от мисли. Разбира се! Бащата на Джон се е оженил за жената, която баща й е искал да вземе, може би я е отнел с измама. Уплашена да не би държанието й да издаде, че е открила тайната му, Фльор отказа да мисли повече и влезе в трапезарията, като размахваше копринената кърпичка.
— Избрах най-меката, татко.
— Хм! — промълви Соумс. — Тях употребявам само при хрема. Но все едно!
Цялата вечер мина за Фльор в размишления; припомни си изражението на баща си в сладкарницата — отчуждено, студено и интимно, странно изражение. Много трябва да е обичал тази жена, за да държи толкова време снимката й, след като я е изгубил. Безпощаден и практичен, умът й подцени отношенията на баща й към собствената й майка. Дали я бе обичал някога? Реши, че не. Джон беше син на жената, която той бе обичал истински. Нямаше защо да е недоволен тогава, че дъщеря му го обича; трябваше само да свикне с тази мисъл. Въздишка на облекчение се залута в гънките на нощницата, която тя навличаше през главата си.
Срещи
Младостта забелязва старостта само при особени случаи. Така Джон забеляза остаряването на баща си, едва когато се върна от Испания. Просто трепна, когато видя изтощеното от чакане лице на Джолиън четвърти — толкова повехнало и остаряло изглеждаше то. Вълнението бе смъкнало маската и момчето разбра веднага колко много е страдал баща му от тяхното отсъствие. Утеши се с мисълта: „Аз не исках да отида!“ Отживелица бе младите да уважават старостта. Но Джон в никакъв случай не можеше да мине за съвременен младеж. Той бе смятал винаги баща си за „безкрайно мил“ и никак не му беше приятно да помисли, че ще се върне веднага към онова държане, заради което баща му бе изтърпял шест седмици самота.
На въпроса: „Е-е, мили как ти се хареса великият Гойя?“ съвестта жестоко го ужили. Великият Гойя съществуваше само защото бе създал лице, напомнящо Фльор.
Вечерта си легна съкрушен, но на утрото се събуди изпълнен с надежда. Беше едва пети юли, а срещата с Фльор беше определена за девети. Щеше а прекара три дни у дома си, преди да замине за стопанството. Трябваше да намери начин да я види!
Необходимостта от панталони създава в живота на мъжете неуловим ритъм, който и най-любящите родители не могат да отрекат. Затова Джон отиде още на втория ден в града и, след като успокои съвестта си със съответната поръчка на Кондит Стрийт298, се насочи към Пикадили. Стратън Стрийт, където се намираше клубът на Фльор, беше до Девъншир хаус299. Съвсем малка вероятност имаше да я завари в клуба. Но той тръгна с разтуптяно сърце по Бонд Стрийт, преценявайки колко много го превъзхождат другите младежи. Бяха така добре облечени, така самоуверени; бяха възрастни. Изведнъж му мина през ум, че Фльор трябва да го е забравила. Потънал през тия седмици в собственото си чувство към нея, той не бе се сетил за тази възможност. Ъглите на устните му се отпуснаха, ръцете му се покриха с лепкава пот. Фльор, с разцъфнала в усмивката й младост… несравнимата Фльор! Тежък миг! Но Джон притежаваше великото разбиране, че човек трябва да е готов за всичко. Тази сурова мисъл го укрепи пред витрината на един антикварен магазин. Този ден от месеца, който беше някога разгарът на лондонския сезон300, се отличаваше днес само с един-два сиви цилиндъра и със слънце. Джон продължи пътя си и на Пикадили се озова пред Вал Дарти, тръгнал към Айсиум, където го бяха приели неотдавна.
298
Известна търговска улица в Уест енд.
299
Красив дом на Девънширския херцог.
300
От края на май до юли, когато се състоят дворцовите приеми, светските увеселения и най-прочутите конни състезания.