Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Не на мен се пада да възразявам в случая — отвърна Джолиън; — но въпросът не е в това. Тук става дума за човешки чувства.
— Разбира се — извика Джун. — За чувствата на тия две млади същества.
— Мила — каза малко раздразнено Джолиън, — говориш глупости.
— Не говоря глупости. Защо, ако наистина са влюбени един в друг, трябва да бъдат нещастни. Заради миналото?
— Ти не си изживяла това минало. Аз съм… Чрез чувствата на жена ми; чрез собствените си нерви и въображение, както може да го изживее само един предан съпруг.
Джун също стана и започна да се разхожда неспокойно из стаята.
— Бих те разбрала по-добре — заяви изведнъж тя, — ако девойчето беше дъщеря на Филип Босини. Айрин го обичаше. Но никога не е обичала Соумс.
Джолиън издаде някакъв странен, глух звук — с какъвто италианска селянка подкарва мулето си. Сърцето му туптеше бурно, но той не му обръщаше внимание, изцяло погълнат от чувства.
— Това показва колко малко разбираш. Нито аз, нито Джон, доколкото го познаваме, бихме осъдили едно любовно минало. Става дума за безчовечността на един брак без любов. Тази девойка е дъщеря на човека, насилил някога майката на Джон като робиня. Ти не можеш да премахнеш този призрак; и не се опитвай, Джун! Искаш от нас да видим Джон с плътта и кръвта на този човек, обладал някога неговата майка против волята й. Няма смисъл да говорим със заобикалки: желая да изясним въпроса веднъж завинаги. Но сега не бива да говоря повече, за да не мисля за това цяла нощ.
И, като притисна с ръка сърцето си, Джолиън обърна гръб на дъщеря си и загледа Темза.
Джун, която по природа не можеше да види стършелово гнездо и да не си навре главата в него, беше сериозно разтревожена. Отиде и плъзна ръка под лакътя на баща си. Макар и убедена, че той е не е прав, беше все пак дълбоко развълнувана от факта, че тази тема е вредна за него. Потърка буза в рамото му и не каза нищо.
След като откара през реката своята по-голяма братовчедка, Фльор не слезе веднага на брега, където имаше слънце. Спокойната прелест на следобеда очарова за момент девойката, не особено склонна към отвлечен и поетичен размисъл. В ливадата отвъд пясъка, където оставяше обикновено лодката си, косачка, теглена от сив кон, бе започнала ранна коситба. Тя гледаше като омагьосана как откосите, така гладни и свежи наглед, падат през и зад леките колела. Тракането и свистенето се сливаха с шепота на тополите и върбите и гукането на дивите гълъби в истинска речна песен. А покрай лодката, в дълбоката зелена вода, водорасли се виеха, повдигани от течението, като жълти змии; пъстри крави дремеха на сянка и помахваха лениво с опашка. Ден за мечтание. Тя извади писмата на Джон — не някакви цветисти излияния, а разказ за видяното и преживяното, изпълнени с мил и тъжен копнеж и завършващи неизменно с „Твой предан Дж.“ Фльор не беше сантиментална, желанията й винаги бяха ясни и определени; но, доколкото можеше да има поетичност в дъщерята на Соумс и Анет, през тези седмици на чакане тя беше изцяло съсредоточена около спомените за Джон. Те бяха в тревата и в цъфналите дървета, в цветята и в течащата река. Усещаше Джон в уханието, което поглъщаше с вирнатото си носле. Звездите я убеждаваха, че е до него насред картата на Испания, а росните паяжини в ранното утро, искрящата мараня, предвестник на деня в градината долу, олицетворяваха за нея Джон.
Докато четеше писмата му, два бели лебеда минаха величествено покрай лодката, последвани от своята челяд, шест малки лебеда в една редица, на равни разстояние между всяка глава и опашка — флотилия от сиви миноноски. Фльор прибра писмата, взе отново веслата и загреба към пристана. Когато тръгна през моравата, се запита дали трябва да каже на баща си за посещението на Джун.
Ако научи от иконома, може да му се стори странно, че не му е казала. Освен това така й се удаваше отново случай да изтръгне от него обяснение за враждата. Затова излезе на шосето да го посрещне.
Соумс бе отишъл да прегледа едно празно място, където местните власти възнамеряваха да построят санаториум за гръдноболни. Верен на своя вечен индивидуализъм, той не взимаше участие в местното управление; задоволяваше се само да плаща непрестанно увеличаващите се данъци. Но не можеше да остане безразличен към този нов и опасен план. Мястото беше на по-малко от половин миля до собствения му дом. Той споделяше напълно мнението, че страната трябва да се бори с туберкулозата; но не на това място. Това може да стане по-далеко. Зае всъщност поведение, присъщо на всички Форсайтови: чуждите болести не го засягат, а държавата трябва да изпълнява функциите си без ущърб на естествените предимства, който той е спечелил или наследил. Франси, най-свободомислещата Форсайт от неговото поколение (като се изключи може би оня приятел Джолиън), го бе попитала веднъж с коварното си езиче: